Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. Абсурд в инфекциозните болници: Трябват им много заразно-болни, плаща им се на пациент

Общество

Абсурд в инфекциозните болници: Трябват им много заразно-болни, плаща им се на пациент

Абсурд в инфекциозните болници: Трябват им много заразно-болни, плаща им се на пациент - Tribune.bg

Необходимо е тази дейност да се финансира от държавата, коментира проф. д-р Красимир Иванов

Източник: clinica.bg

Тази седмица от университетската болница във Варна „Св. Марина“ за пореден път поискаха помощ от държавата и общината, за да се построи и оборудва нова сграда с апаратура, в която да се премести дейността на двете им клиники по инфекциозни болести, както и да се промени начинът на финансиране на дейността. Защо се стигна дотук и защо сякаш инфекциозните структури остават нелюбимото дете на българското здравеопазване, попитахме проф. д-р Красимир Иванов, дмн. Той е председател на Асоциацията на университетските болници в България.

- Проф. Иванов, има ли нежелание от лечебните заведения да се занимават с инфекциозни болести?

- Няма нежелание, особено във Варна, защото няма как да съществува Медицински университет, в който да не се преподават инфекциозни болести. Така че тази болница, независимо че е губеща структура, е необходима, както на града, така и на университета, но най-вече на хората, които живеят в Североизточна България, защото друга инфекциозна болница тук няма. В случая не става дума за нежелание, а за една абсурдна ситуация, в която дейността се заплаща от НЗОК и ако искаме да има добри финансови резултати, болницата трябва да има много пациенти, а това е нелогично. Все едно на пожарникарите да се заплаща за броя на пожарите, които са изгасили – тоест, за да бъдат добре, трябва да има много пожари. Необходимо е тази дейност да се финансира от държавата, независимо от броя болни и да се осъществява в помещения, отговарящи на всички съвременни изисквания. Няма как да се развива в сграда, която е проектирана в началото на 50-те години на миналия век и е въведена в експлоатация през 1961 г. Каквито и ремонти да се извършват, тази сграда е морално остаряла, а на Варна й трябва нова, чието изграждане да бъде финансирано целево от държавата.

- В момента единствените клиники по инфекциозни болести са тези на УМБАЛ „Св. Марина“, така ли?

- Да, това са единствените инфекциозни клиники, където се лекуват и възрастни, и деца. От 2020 г. до сега през тях са минали над 5 хил. болни, включително и с КОВИД. Ако държавата финансира изграждането на необходимата нова сграда, сме готови да предоставим терен и идеен проект. Искам дебело да подчертая, че ремонт на съществуващата сграда, при положение че в нея се лекуват заразно болни, е невъзможен, дори и средства да бъдат осигурени.

- Какво трябва да бъде финансирането?

- За да знаем каква е стойността на болницата, трябва да се изработи идеен проект, който да се остойности от архитекти, конструктори, проектанти по актуални в момента цени.

- А каква трябва да е формата на финансирането за дейността?

- Финансирането не трябва да е на базата на преминал болен от НЗОК, а от Министерство на здравеопазването под формата на държавна субсидия в такъв размер, че да покрива издръжката на болницата, лекарства, медикаменти и консумативи, фонд работна заплата, включително осигуровки.

- Защо инфекциозните и психиатричните структури сякаш се превърнаха в нежеланите деца на здравната система?

- Защото тези болници не се вписват в здравноосигурителния модел, който беше приет в България, а именно да се получава заплащане на база преминал пациент. Когато стартира здравната реформа, принципът беше, че парите следват пациента, но по него би трябвало да се молим да има епидемия от чума, холера или психиатрични болести, за да бъдат тези структури финансово обезпечени. Този принцип не важи при тези заболявания.

- И двете специалности останаха задължение на държавните болници, има ли неравнопоставеност между лечебните заведения по вида собственост у нас?

- По закон не би трябвало да съществува разлика, но на практика такава има. Неравнопоставеността се изразява в това, че частните лечебни заведения избират профила на заболяванията, които ще лекуват, докато държавните трябва да покриват всички заболявания. Така се появиха много модерни, високотехнологични частни болници, но болшинството от тях са тясно профилирани и не предлагат комплексно скъпоструващо лечение, каквото е необходимо при повечето заболявания.

- Защо се получава така и какъв ще е крайният резултат за пациента?

- Въпросът е риторичен, за пациента формата на собственост на болницата няма значение, него го интересува качеството на услугата, която получава. В закона е императивно записано, че лечебното заведение няма право да изисква доплащане от здравноосигуреното лице, когато медицинската помощ се оказва по договор с НЗОК, с изключение на изрично посочените случаи. По мои наблюдения приходите на лечебните заведения в зависимост от формата им на собственост, при извършването на една и съща дейност, значително се разминават. Защо това е така, трябва да кажат тези, които осъществяват контрола.

- Защо се стигна до лошото финансово състояние на държавните болници?

- Не всички са в лошо финансово състояние, има такива, които се справят добре, други изпитват затруднения, а трети са зле. За всяка болница е необходимо да се направи анализ и да се види какви са причините, не трябва лечебните заведения да се слагат под един знаменател и да се казва – държавните са зле, а частните добре.

- От МЗ обявиха официално, че преглеждат НЗК и са в готовност да започнат актуализацията ѝ, има ли нужда от обновяване и в каква посока, според Вас?

- Че трябва да се направи анализ, трябва. При положение, че населението намалява е абсурд болниците да се увеличават. Аналогична е ситуацията и при средствата за здравеопазване, те се увеличават, но са налице огромни регионални диспропорции. Това може да се види от официалните отчети за изплатени средства за болнична медицинска помощ по региони. Излиза, че населението в една област е свръхосигурено със средства за болнична помощ, а населението в друга не е. Нали всички сме наясно, че заболеваемостта от дадено заболяване е еднаква в цялата страна. Не можем да кажем, че в регион А населението боледува в пъти повече от остър апандисит, инфекции на горните дихателни пътища, хернии, дископатии и др. от населението в регион Б, и затова НЗОК ще плати на регион А два пъти повече средства, отколкото на регион Б, при една и съща численост на населението.

- Какви ще са последиците, ако се преразгледа НЗК – ще се строят ли още болници?

- Трудно ми е да прогнозирам, но имайте предвид, че построяването на една нова болница струва много пари. Убеден съм, че няма да се построи голяма частна многопрофилна болница в икономически слабо развитите региони на страната. Другият проблем, с който ще се сблъска всеки потенциален инвеститор е, да намери кадри, защото пари могат да се намерят, но специалисти няма. При всички случаи ще настъпи едно преразпределение на тези лекари и специалисти по здравни грижи, които работят в сега съществуващите лечебни заведения, защото достатъчно много нови кадри няма как да се намерят.

- Преди дни стана ясно, че е-търгът за лекарства за болниците отново е спрян от един от участниците в него. Как ще се отрази това на изразходването на обществените средства?

- Спирането на търга е предвидена в закона процедура, от която всеки един от участниците има право да се възползва, а дали е прав, или не ще каже съдът. При всички случаи ще се затрудни дейността по снабдяването с лекарства на лечебните заведения. По отношение на разходването на обществените средства е налице неразбиране и неравнопоставеност между лечебните заведения. Навсякъде се говори за публични средства, изразходване на публични средства, харчене на публични средства, източване на публични средства от лечебни заведения, техния мениджмънт и отделни лекари. Трябва да е ясно, че публични са средствата в МЗ и НЗОК. Когато НЗОК заплати извършената дейност, парите губят публичния си характер и стават приходи на лечебните заведения. Може би е уместно законодателят да реши, дали НЗОК, като голям разпоредител с публични средства, да не провежда процедура по ЗОП при избор на изпълнители на медицинска помощ, а не както е досега, това да се определя от членовете на Надзорния съвет на НЗОК. В този ред на мисли, и частните болници „харчат“ публични средства, но не съм чул някой да се трогва от това.

В заключение смея да твърдя, че България разполага с отлични лекари и специалисти по здравни грижи, с които трябва да се гордее. Те правят чудеса, въпреки условията, в които работят, и дават всичко от себе си. Затова бих се радвал професионалните им успехи да излизат на преден план и постиженията им да са водещи новини в средствата за масова информация. А всички неблагополучия, които съпътстват живота ни, да не се преекспонират, особено ако не са изяснени, защото това ги демотивира, създава грешна представа в цялото общество и е предпоставка за ширещата се агресия към лекарите.


Етикети Варна
Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Има ли фактор, който разколебава доверието ви в честността на вота и изборните резултати?
Покажи резултати Скрий резултати