Адвокат написа отворено писмо до Тим Себастиян от „Дойче веле“

Български юрист написа остро писмо срещу манипулациите в предаването на журналиста Тим Себастиян по „Дойче веле“.

Ето какво пише адвокат Станислав Станев. Публикуваме писмото му без редакторска намеса:

„Уважаеми господин Себастиян,

Тъй като в моята държава стана много популярно Вашето интервю в предаването „Конфликтна зона“ с министъра на труда и социалната политика на България и имаше доста поляризирани мнения, реших, че не бива да оставям другите хора да мислят вместо мен, а трябва да си изградя впечатления сам.

Господин Себастиян, изгледах интервюто и трябва да призная, че съм смаян, смаян съм докъде е стигнало нивото на Дойче веле... Няма да Ви отегчавам с всичко, което ме потресе в начина, по който Вие практикувате журналистиката, но не мога да не Ви обърна внимание върху няколко момента. Не че очаквам да го вземете предвид, но поне ще знаете, че в България има и хора, които не са равнодушни към този род послания.

Започвам от това, че Деница Сачева е министър на труда и социалната политика. Тя не е министър на правосъдието, вътрешен министър или главен прокурор. Да ѝ се задават въпроси, които са извън ресора ѝ, в опит да бъде провокирана, може и да представлява практика с висока пропагандна стойност, но тук истината няма много място. Все пак, макар и да не изглежда важно, останах възхитен от начина, по който министър Сачева не се подведе на провокациите и Ви отговори коректно. Ако не я бяхте прекъсвали в опит да наложите тезата си, Вашите зрители можеха да научат още доста аспекти на нещата, но явно това не е било приоритет на предаването Ви.

И тъй като в това интервю повдигнахте като твърдения (не като въпроси) доста тези, в които или не знаете реалността (или не искате да я изречете), ще си позволя да я споделя такава, каквато се вижда тя от онези, които наблюдават отблизо работата на правителството.

На въпроса кога правителството ще схване намека.

Както ви беше отговорено, едва ли е имало момент от протестите, в който да са се били събрали повече от 6 000 човека. Знаете ли, че София е около милион и половина жители. В тази връзка как да тълкуваме посланието Ви, че правителството трябва да схване намека на по-малко от половин процент от жителите на София? Или пък имате предвид, че правителството трябва да схване намека на този, който успява да мотивира тези около 6 000 човека да излязат на протест?

Защото ако наистина сте познавач на ситуацията в България, сигурно знаете, че има официални записи, създадени по реда на закона, в които се чува гласът на човек, избягал от правосъдието в България. И този човек самодоволно заявява, че е в състояние да организира големи групи хора, които да се събират и да оказват натиск върху властта? А знаете ли, че този човек показваше снимки, на които се вижда, че прокурорът, който ръководи разследването срещу него, е бил следен и сниман?

Ако Вие лично смятате, че правителството е длъжно да последва този намек, значи или не сте запознат с нещата в България, или имате някаква симпатия към личността, която визирам. Но ако е второто (което не смея и да си помисля, че може да е истина), би следвало да сте честен към Вашата аудитория и да го заявите. Отделно от това, но по повод „намеците“ на протестиращите, Вие смятате ли, че ако под половин процент от населението на столицата на една държава излезе да протестира, правителството трябва да се оттегли? Така ли стана с протестиращите срещу мерките във връзка с КОВИД-19 в Берлин, да речем? Знаете ли, че ако такава философия е вярна, демократичните държави щяха да са постоянно в избори?

В продължение на темата за протестиращите и отношението към тях – твърдяната от Вас бруталност, знаете ли, че преди въпросните действия, повече от два месеца протестиращите в грубо нарушение на закона бяха блокирали трите най-натоварени кръстовища в София? Знаете ли, че правителството и общинските власти в София търпяха това беззаконие месеци наред. От тази скандална проява на „толерантност“ страдаха хората, които не мислят като протестиращите и на които нямаше кой да помогне. Ако бяхте обективен и търсехте истината, именно това трябваше да питате? Защо правителството допусна това? И дали правата на тези, които не са съгласни с протестиращите, имат някаква стойност?

Знаете ли какво се случи в деня, в който полицията най-накрая реагира? Протестиращите се опитваха да запалят полицаите живи... да – замеряха ги със суха, лесно запалима слама и когато тя се натрупа достатъчно, се опитаха да я запалят! И този нагъл опит за убийство с особена жестокост стана пред телевизионните камери, пред очите на целия свят или поне на онази част от него, които искаха да видят истината. Чак съм учуден, че не сте го разбрал.

А знаете ли, че същата вечер полицаите бяха замеряни с павета, с бомбички и бутилки с урина? И че през цялото това време те стояха мирно и стоически наблюдаваха как една озверяла тълпа се подиграва с националните символи на България и с тези на ЕС. А знаете ли, че не само полицията използва спрей? Преди това срещу нея беше използван спрей, който дори е с неясен произход и състав? Оказа се и че уважаваните от Вас протестиращи са складирали коктейли Молотов в палатките си. Цяло чудо е, че няма жертви.

И за да завърша с въпроса за полицейското „насилие“, да Ви питам как действа полицията в Германия (например), когато протестиращите започнат да чупят, рушат и да нападат? Наскоро гледах кадри с водни оръдия от протести в държави в ЕС . В моята държава полицията предпочете да не ползва нито оръдия, нито някаква друга сила срещу вандалите и в резултат от това немалко полицаи бяха ранени. Не забелязах обаче да покажете състрадание или съчувствие към тези, които пострадаха, защото браниха закона и мира в държавата.

Да повдигнем въпроса и с журналистите и твърдяното от Вас насилие и натиск върху тях. Насилие върху журналисти от страна на полицията нямаше. Едно лице твърдеше, че е пострадал, но това лице не е популярно в българското общество. Малко вероятно е полицията да е знаела, че той се мисли за такъв. Отделно от това не се знае дали въобще е пострадал по време на протеста, защото това, което той описваше, не звучи достоверно. Освен това Вие, ако въобще някога сте отразявали подобен род протести, сте наясно, че полицията не действа на забавен каданс и няма как да знае кой от озверялата тълпа срещу нея какъв е.

По отношение на другите Ви внушения за натиск върху журналисти: в България проблем със свободата на словото има , но той е в посока на това, че редица журналисти извращават тази свобода и я използват като лозунг за лъжите и манипулациите си. В България антиправителствените медии са издигнати на пиедестал – те са мощни, агресивни и гласовити. Всеки, който не е съгласен с тях, бива заклеймяван. Нещо повече, бива обругаван, обиждан публично, преследван, замерян с яйца.

Искате ли да Ви кажа какво последва по отношение на световноизвестна българска оперна певица и на български конституционен съдия, които дръзнаха да кажат, че не са съгласни с посланията на протестиращите? Не знам дали сте чул или ако сте чул, защо не сте го коментирал: тези двама човека (а и не само те) бяха агресивно сатанизирани, по отношение на тях се изля толкова словесна помия, че не знам как издържат психически на тази ужасяваща агресия.

Известен политолог беше причакан след гостуването си в предаване по телевизията и беше замерян с яйца. Междувпрочем причакването и нападането на инакомислещи популярни личности пред телевизионните студиа след техни участия е вече почти ежедневна практика.

В Европа „езикът на омразата“ е заклеймен, в България антиправителствените медии постоянно използват или провокират език на омразата, но нито Вие като журналист, нито „Репортери без граници“, сте заявили това като проблем. Продължавайки за медиите, знаете ли, че представители на несъгласни с протеста медии бяха грозно атакувани не само вербално, но и физически. Бяха атакувани затова, че си вършат работата. И тези журналисти, въпреки че не са против властта, не получиха защита, каквато им дава закона.

Ако познавахте ситуацията в България и ако искахте да се знае и каже истината, трябваше да повдигнете този въпрос: защо правителството допуска това, и то в нарушение на закона. Говорейки за „Репортери без граници“, знаете ли, че горните въпроси (за агресията срещу проправителствените медии) въобще не притесняват тази организация, въпреки че пострадалите също са техни колеги? А знаете ли, че „Репортери без граници“ нагло използва един криминален случай, за да манипулира, че в България се преследват репортери? И по този начин се подиграха с паметта на една жертва на брутално сексуално престъпление и с нейните близки, като употребиха трагедията за очевидно политически цели.

Изключително изненадан бях да видя, че повдигате пред министър Сачева въпроса за шкафчета с пистолети и 500-еврови банкноти. Става въпрос за едни снимки, на които никой не знае достоверността, но на всички им стана ясно целта на публикуването – атака на задкулисието срещу властта. Смаян съм, че Вие като уважаван журналист не си направихте труда да анализирате ситуацията, а охотно използвахте аргументите на задкулисието, за да нападнете министър Сачева.

Конкретно: не се ли напънахте да разгледате снимките, за да установите, че тези с пистолета са направени в отсъствието на премиера, а че отделно самият премиер тайно е сниман, че спи. Не се ли шокирахте, че задкулисието в държавата (същото, което публикува материалите, които представяхте като истина) е толкова могъщо, че може да пробие системите за сигурност на държавата до там, че да се снима премиера, докато спи?

Я си представете дали е възможно във Великобритания да се публикуват снимки със спящия Борис Джонсън, в Германия със спящата Ангела Меркел или във Франция със спящия Макрон? И Вие въобще смятате ли, че в 21 век има политици, които спят с пистолет на нощното шкафче, при положение че са охранявани от НСО? Това беше една плитка измислица за наивници, създадена от българското задкулисие и ми е странно, че сте повярвали на нея. А за Вашите потребители е тъжно, защото очакват да бъдат коректно осведомени от човек, който вярва на подобни очевидно скалъпени компромати.

Вие действително ли вярвате, че един премиер ще държи в нощното си шкафче банкноти от 500 евро. Позволявам си да Ви напомня, че от няколко години ЕЦБ взе решение да изтегли от обращение тези купюри. Това го знаят политиците в ЕС, знаят го финансистите, знаем го обикновените граждани. Знаят и журналистите и ако са обективни и искат да се изкажат по темата, следва да изтъкнат очевидното, а не да популяризират към своите потребители внушения.

Твърдите, че в България не се преследват криминални босове. А знаете ли, че имаме орган, който води дела срещу забогателите от престъпна дейност? Знаете ли, че заведените дела са за милиарди? Знаете ли, че именно този орган е постоянно атакуван от същите тези медии, които явно са формирали позицията ви? А знаете ли защо се получава така? Ами много възможности има, но на мен най-логично ми звучи, че когато законът и правосъдието са безкомпромисни, на хората, на които им предстои да загубят парите си, им остава една защита – медиите и пропагандата.

Говорейки си за правосъдието и криминалните босове, знаете ли, че много от тях са в ареста с обвинения. А знаете ли, че хора със сериозни обвинения и с огромен финансов ресурс се укриват в Дубай и в Белград. Да, точно така, не са дошли да потърсят политическо убежище някъде в Европейския съюз, а са избягали там, откъдето знаят, че няма да ги върнат. А, като познавач на Балканите, дали сте се зачудили какво кара властите в Сърбия да се подиграват с международните ангажименти, които са поели и повече от пет години да не могат да реализират една не особено сложна процедура, каквато е екстрадицията? И знаете ли какви послания отправят тези, които се крият в Белград и Дубай?

Господин Себастиян, знаете ли какво означава (или по-скоро означаваше допреди няколко дни) Дойче веле за мен и милиони мои сънародници? Това за нас беше гласът на истината. Моите родители слушаха тайно Дойче веле още преди да падне комунизмът. Слушаха го, въпреки че можеха да пострадат – за тях жаждата за истина беше по-силна от страха. Аз самият, като малко дете (малко след падането на комунизма) съм участвал във викторина, организирана от българската редакция на Дойче веле. Даже още пазя това, което получих тогава като отговор. И именно затова сега реагирам. Реагирам не толкова с раздразнение, колкото с болка. Боли ме, че това, което беше Дойче веле, може би е останало в миналото. Че вече не трябва да търсим истината там, а трябва да се пазим от внушенията, които са заместили истината.

Не очаквам да ми отговорите. Достатъчно зрял съм, за да съм наясно, че предавания като Вашето не целят да покажат различни гледни точки. Но, както написах и по-горе, това не значи, че съм се примирил с манипулацията. Затова и Ви написах, за да не се опивате от красноречието си, защото при всичките тези медийни манипулации, дори при цялата тази медийна война, все още има хора, за които истината е най-важна и докато продължавам да съм един от тях, не мога да остана безмълвен, когато истината е така жестоко изнасилвана“.