Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. Александра Сърчаджиева: Аз съм в нищото, като малко дете – изгубено в гората

Общество

Александра Сърчаджиева: Аз съм в нищото, като малко дете – изгубено в гората

Александра Сърчаджиева: Аз съм в нищото, като малко дете – изгубено в гората - Tribune.bg
Снимка:

Иван беше всичко за мен, той отиде на пътуване, а аз останах на гарата да го чакам, споделя актрисата след загубата на любимия

„Аз съм в нищото, на дъното съм все още, объркана съм много, не знам какво ми се случва, как да се измъкна. Истината е, че се чувствам като едно малко дете, което го е страх от неизвестното. Само, изгубено в гората“. Това споделя Александра Сърчаджиева пред Нова ТВ 40дни след смъртта на актьора Иван Ласкин – нейния любим и най-близък човек.

„Не мога да се събера, в ступор съм, изпитвам много емоции, не мога да рева дори. Искам да викам, да троша, да ударя дъното, да излезе всичко. Не знам дали съм стегната. Защото имам дете, знам че нямам избор и трябва да продължа напред. Страх ме е как ще си отгледам детето. Моята най-лоша представа между мен и Иван беше, че може някой ден да се разделим, не съм си представяла, че ще загубя най-любимия си човек - за втори път. Не съм си представяла, че ще отговарям на едно дете защо Господ прибира хубавите хора, а лошите оставя. Иван бе всичко за мен - баща, мъж, любовник, закрила, всичко. Оцелях благодарение на приятели. Много искам да благодаря на хората, които ни помогнаха. Много хора искат да ме измъкнат от това, в което затънах. Аз ударих дъното - емоционално, финансово и физически“, споделя тя.

„Моят живот в момента е спрял, не живея. Каква съм била в предишен живот - изрод ли, че трябва да мина през тая болка“, пита със сълзи на очи Сърчаджиева. 

„Ти се научаваш по някакъв начин да живееш с тази болка. Колкото време минава, толкова повече човек ти липсва. Вечерите са най-трудни. Душата ти се разкъсва, не знаеш накъде и всичко е страшно около теб“, разказва още Алекс. Споделя и за огромната болка на дъщеря им – София. 

„Каза ми, че съм най-гадната майка на света, каза ми, че е трябвало да ѝ го кажа като стане на 10 години. Имаше дни, в които не искаше да разговаря с мен. Сега е вкопчена в мен, защото я е страх да не си отида и аз. Беше ми сърдита защо не е била на погребението, след това ме помоли да отидем на гробищата. Тя каза - той тук ли е, може ли да го изровиш да го прегърна?", разказа Алекс. „Моята трагедия е публична, всички те гледат как страдаш, безумни неща се пишат. Когато се случи нещо такова, човек трябва да се смири. На цялата ми трагедия трябваше да обясня какво е жълта преса“, сподели актрисата.

„Истината е, че не трябваше да се стига до тук. Случиха се неща, които много объркаха всичко, не мога да го кажа. Тук трябва да си подготвя. Септември месец като отидохме във Втора градска, те много се притесниха, защото кракът му беше лилав - можеше да е тромбофлебит. Оказа се, че е загубил 2 литра кръв, постъпи с 90% смъртност, но го измъкнаха. Два месеца и половина живяхме във Втора градска. Имаше цироза. Беше късно, там беше станала някаква инфекция на здравия крак. Хората ми казаха, че единственият му шанс е спешна трансплантация на дроб, защото черният дроб не може да издържи тази инфекция. Цироза може да получиш и не от алкохола. Това беше поредната му изцепка да изтърси за алкохола. Той реши отново всички да гръмнат. Иван е пил колкото всеки средностатистически българин. Не успя да се справи с фалша, с лицемерието, със злобата, със света. Той не разбра този свят и този свят не разбра Иван“, каза Сърчаджиева. 

„След като си отиде, той се оказа рицар, а преди беше лошото момче. Изведнъж се появиха толкова много приятели, толкова много хора казаха, че е идол. Сега изведнъж е "човекът, който винаги е казвал истината", много хора си направиха голям ПР на фона на тази трагедия. Аз знам с кой живях, какъв мъж имах до себе си“, заяви Алекс. 

Научава ужасната вест през нощта, която прекарва в дома на Фънки. „Спях там и в 7:30 звънна непознат номер и аз си казах "ужас, това беше" и една жена ми се обади и ми каза "г-н Ласкин си отиде", отидох да повръщам в тоалетната, сподели актрисата. "Не съм му гневна, няма за какво. Той не искаше да умре. Когато се видяхме с него на 20 декември, ми каза: Ей Сашке, ще се справя, ще изляза оттук, ще си отгледам детето и... той отиде на пътуване, а аз останах на гарата да го чакам. Това беше последния разговор с него, плакахме много“, сподели Алекс.

„След това нямаше как да влизам в реанимация. Беше 30 декември, когато една лекарка ми каза, че нещата са много критични. Исках да вляза. Бяха го сложили в изкуствена кома. Беше целия в едни машини. Леглото беше високо, исках да го целуна, но то е високо, не можех да го стигна. О само ръката с татусите беше свободна. Там го целунах. Много ми липсва бе! Искам да потъна в прегръдките му“, сподели Алекс. 

На въпрос "Ако ако най-близките ѝ са до нея, какво ще направи", тя споделя: "Ако Иван и Пепя бяха тук, ще се сгуша в тях и ще плача много“.

„Вкъщи където и да се обърна, навсякъде е той. Аз съм била много обичана и прегръщана. Не съм заспивала непрегърната. Липса ми всичко, бележките сутрин, кафето. Смъртта на Иван ми отвори очите, че трябва сама да се боря. Просто искам тази болка да излезе от мен. Искам да я изрева и да я изкрещя"“ сподели Алекс.

Тя разказа и за една страшна нумерология, до която е стигнала последните дни - "Нашата разлика между мен и Иван е 13 години. Разликата между мен и голямата му дъщеря Люба е 13 години, между Люба и София е 13 години, майка ми почина преди 13 години".

„Неистово искам да изплувам. Да видя лъча, който пробива. Искам да изляза на зелена поляна с бели маргарити, да чуя птичка. Кога ще стане, не знам.. Научих се на търпение, научих се да не правя планове, а да живея ден за ден. Смирена съм, ще мина и през този урок. Това, което казват, че Господ праща изпитание на силните, аз не искам да съм силна. Не си представях живота такъв, наистина! Не си ги представях така нещата. Израснала съм без баща, а сега и моето дете ще е така. София ми каза "знаеш ли какво е да плачеш за баща ти, който го няма и майка ти да е някъде по хората и да я няма".

„Нямаш избор. Оттук нанякъде. Надявам се пътят да не е трънлив, да бъде по-лек, Дано!“, пожела си актрисата Александра Сърчаджиева.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети