Арестуваха превантивно българи в Западните покрайнини по време на визита на Вучич

Представителите на българите от Западните покрайнини днес си припомниха най-мрачните дни от сръбската окупация през последните 120 години, предаде на БГНЕС.

По време на визитата на сръбския президент Александър Вучич в Босилеград и околностите бяха задържани и отведени в полицията лидерите на местните българи и членове на Културния информационен център. Това бе първа визита на сръбски държавен глава от 97 години насам.

По време на речта си в Босилеград Вучич буквално каза следното: „Радвам се, че няма разлика между сърбите и българите по начина, по който живеят и че чувствате начина, по който се отнася държавата към Вас. Той благодари и похвали кмета на града Владимир Захариев, който се превърна в основно оръдие на полицейската репресия срещу българите в региона. „Той ще бъде на власт докато е жив“, каза още Вучич.

„Бях арестуван аз и жена на име Даниела – тя е учен, професор. Бях задържан около 10 ч. сутринта, защото имах няколко плаката, които исках да покажа на Вучич“, каза Димитър Димитров пред Агенция БГНЕС.

Той разказа още, че е бил задържан в ареста, където е чакал 30-40 минути без никой нищо да му каже. След няколко часа бил пуснат, след като посещението на Вучич приключило.

„Преди 20-30 дни ми казаха полицаите да не носим плакати, на които пише, например: „Западните покрайнини нямат нищо общо със Сърбия“. С това съм бил нарушавал териториалната цялост на Сърбия и т.н. Това беше предходният разговор, преди 20 – 30 дни. Но сега започна „защо на 3 март съм сложил флагове около паметника на Левски?“, ами защото е 3 март, защото е най-хубав държавен празник на България и затова го сложих. Независимо от това къде живеем, ние трябва да си защитаваме нашата българска кауза и да не се срамуваме от този български празник, нали?“, заяви Димитър Димитров.

„Какво да ви кажа? Нали знаете, полицейски работи. Това е само да ме задържат повече и повече, да не мога да отида при Вучич, поне да му покажа плакатите. И след едно известно време един от полицаите каза, че заради тези знамена, които съм сложил на 3 март, може би ще отида на съд и т.н. Той постоянно говореше с някаква Лиляна Петрович, която е окръжен прокурор от Владичин хан. Тя дали му е обещавала да дойде тук сега или кога, как, аз не чух те какво говорят. Горе-долу така завърши разговорът. Обаче влиза един от техните и вика: „Готово, отиде си Вучич. Хеликоптерът излетя, отиде си Вучич.“ И значи целта им беше постигната – да не мога да покажа тези транспаранти“, заяви още Димитър Димитров.

Той каза, че плакатите са били с надписи: „Добър ден! Съюз на българските общини“, „Докога Западните покрайнини ще бъдат колония и удобен резерват на Република Сърбия?“, както и „Вучич, върни ми открадната пенсия!“. „От 2014 до 2018 г. към 1200 евро ми дължат и трябва да ми ги върнат. Но щом вече започваме да приличаме на Северна Корея, какво да ви кажа – тук, че е много труден животът“, сподели още Димитър Димитров.

„Тези, които водят държавата, това са главните виновници, че те така се отнасят. Държат винаги мека позиция, вместо да се извика сръбският посланик. Да дойде тук и да види сръбският посланик кой какво е правил и защо. Това са дипломатическите постъпки. Никой не се интересува от нас. Вече станахме 3 хиляди. Да дойде даже тук в понеделник, ако иска и да се види какво става. Ако са България и Сърбия добри приятели, защо на 3 март да им пречат тези флагове, които съм сложил, български. Защо? Ако бях сложил руски, нямаше да им пречи. Ама понеже са български…, те се плашат, нали ви казвам, не можем да възвърнем самочувствието на народа си, 10 човека не можем…“, сподели още Димитър Димитров.

Председателят на КИЦ-Босилеград Иван Николов само преди 10 дни заяви пред БГНЕС, че „изтощеното българско малцинство, което съвсем несправедливо бе оставено в Сърбия след разпадането на Югославия, няма шанс срещу озверелия сръбски национализъм“.

„Наивно е да се очаква милост от ония, които десетилетия наред съсипваха българските общини, че точно сега ще дойдат да ги оправят. Илюзиите с демократизацията на българското малцинство и решаването на проблемите в сръбските институции не сработиха. Европейските козове, каквито бяха оплаквания в сръбските и българските институции, в европейските институции, докладите за напредъка на Сърбия за членство в ЕС, Платформата за защита на правата на българското малцинство, европейските инициативи с цел преосмисляне на миналото, програмите за трансгранично сътрудничество и пр., също са бити карти. Ето защо българските партии, изхождайки от членството на България в ЕС, в навечерието на изборите трябва да се позиционират по въпроса за българите в Западните покрайнини, а след това и да обединят усилията си за формиране на национален и общоевропейски план за тяхното спасяване. Това не само е въпрос на морал и национален дълг, това е задължение, което произлиза от българското еврочленство и България трябва да го направи не само защото сме българи, а защото сме хора изпаднали в тежка хуманитарна катастрофа. От опит знаем, че несвършената работа днес, ще ни застигне многократно умножена в бъдеще, при това в най-неудобното време. Както например в случаят с Македония“, каза още тогава Иван Николов.

Само преди месец по време на визитата си в София по покана на Румен Радев Александър Вучич призна, че подслушва и следи всичко, което правят от Културния информационен център в Босилеград. До момента няма никаква реакция нито от външно министерство, нито от страна на Румен Радев, който бе домакин на срещата.

Босилеград е най-бедната община на европейския континент. За по-малко от 100 години българите в Западните покрайнини от над 150 000 се стопиха на около 18 000.