България е пред национална катастрофа заради апокалиптичен доклад, писан от червени фирми и „Зелените“

Залагат бомба със закъснител срещу премиера Борисов

Национална катастрофа е неизбежна, ако Държавата не реагира светкавично и не вземе спешни мерки по оспорване на апокалиптичен доклад, написан от червени фирми с помощта на „Зелените” до Европейската Комисия. Това посочват от Национална асоциация „Българско Черноморие“ (НАБЧ).

Въпросният доклад, изготвен с европейски и държавни пари, „доказва’’ изчезване на богатото биоразнообразие в бъдеще. Ако Държавата продължава да се ослушва, през 2020 г. в края на пролетта и началото на лятото, процеси следствие на доклада ще доведат до свалянето на правителството.

За да се предотврати  „изчезването” на биоразнообразието в България, ще се наложи Държавата да спре изграждането на магистрали и нови пътища, газопреносна и друг вид инфраструктура, индустриалното развитие, туризма, много от селскостопанските дейности и т.н. Това ще доведе рязко до намаляване на приходите в държавния бюджет, а от там намаляване на парите за пенсии, учители, полиция,  социални дейности, наука и образование, ще спре инвестициите и ще ускори демографската криза.

Изпълнителната агенция по околна среда проведе конкурс през 2018 г. за избор на изпълнител на Обособена позиция № 1 с предмет: „Анализи и проучвания на видовете и типовете местообитания, предмет на докладване съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО)“ на стойност 9,4 млн. лв. с ДДС от обществена поръчка за целта. Конкурсът беше „спечелен” от консорциум ДЗЗД „ЕНВИМОН“. По време на конкурса при отваряне на книжата, и след като обществено ангажирани НПО-та се запознаха с участниците в консорциума, поискаха от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, консорциумът ДЗЗД „ЕНВИМОН“ да не бъде допускан за класиране, поради това, че фирми, участващи в него, са печелили обществени поръчки, взимали са парите и не са изпълнявали ангажиментите по поръчките. Бяха информирани Министър-председателя, Министъра на околната среда и водите, Главния прокурор, ДАНС и АДФИ за невъзможността ДЗЗД „ЕНВИМОН“ да реализират спечелената от тях поръчка според изискването за безпристрастна оценка на видовете и местообитанията в България (биоразнообразието). Институциите извършиха проверка и установиха, че всичко е „наред”. Въпреки, че консорциума ДЗЗД „ЕНВИМОН“ не проведе обществени обсъждания със заинтересовани страни, докладът беше изпратен в ЕК. Обществените обсъждания са задължителни и становищата на заинтересованите се отразяват задължително в доклада. По-долу ви предоставяме доказателства за резултатите,  посочени в доклада на консорциум ДЗЗД „ЕНВИМОН“, който доклад вече е наличен в Европейската комисия. Резултатите са такива, каквито заинтересованите обществено ангажирани НПО предсказаха – тотална щета за икономиката на България.

Факти относно докладването по чл. 17 от Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (за местообитанията):

- България докладва състоянието на 212 вида в четири биогеографски района – алпийски, континентален, черноморски сухоземен и черноморски морски;

- Общият брой доклади по чл. 17 (2019) е 440 – това включва доклади за всеки вид, във всеки биогеографски район, в който този вид е разпространен;

- Природозащитното състояние на видовете се оценява поотделно за всеки биогеографски район и може да бъде: благоприятно (FV), неблагоприятно-незадоволително (U1), неблагоприятно лошо (U2) и неизвестно (XX);

- Броят на оценките по посочените четири категории е представено в таблицата по-долу, като е направено сравнение с докладването по чл. 17 през 2013 г.

Информацията е от официалната страница на Европейската агенция по околната среда: https://www.eea.europa.eu/themes/biodiversity/state-of-nature-in-the-eu/article-17-national-summaries (От падащото меню посочете България.)

Съотношението на оценките на състоянието на видовете по категории природозащитно състояние за България

Цифрите в таблицата показват драстично влошаване на състоянието на видовете:

-  Благоприятните оценки намаляват почти три пъти – от 53% намаляването е до 19 %;

-  Неблагоприятните оценки се увеличават съответно от 35% на 70 %;

-  Лошите оценки се увеличават от 3% на 8%.

Нито една от останалите държави членки не е доказала такова екстремно занижаване на оценките за природозащитно състояние на видовете, напротив, налице е подобрение, например:

- Румъния докладва силно подобрение – от 108 оценки за благоприятно състояние на видовете през 2013 г., сега техния  брой е 284;

- Гърция докладва леко подобрение  - от 100 оценки за благоприятно състояние на видовете през 2013 г., сега техният брой е 104;

- Средно за Европа, едва около 1% от оценките за видовете показват влошаване.

Посоченото показва по категоричен начин, че методологичния подход, използван при оценката на природозащитното състояние на видовете в България, е коренно различен от подхода, използван от останалите държави членки на ЕС;

При по-детайлен преглед на оценките на състоянието на видовете в България може да се установи, че причината за рязкото влошаване на състоянието на повече от 99% от видовете е оценка по показател „Бъдещи перспективи”. Съгласно указанията на ЕК, ако оценката на един от показателите за състояние е неблагоприятна, то и общата оценка на състоянието е неблагоприятна. По този начин, дори когато площта на разпространение и популация на даден вид е благоприятна, заради неблагоприятната оценка за бъдещи перспективи, състоянието на видовете става неблагоприятно;

Оценката по показател „Бъдещи перспективи” включва оценка на заплахите и въздействията върху състоянието на видовете. Съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията, отчетените въздействия се считат за минали или настоящи въздействия (настоящия отчетен период), които застрашават дългосрочната жизнеспособност на вида и неговите местообитания, докато заплахите са предвидими въздействия, които се очаква да действат в бъдеще (в следващия отчетен период), които застрашават жизнеспособност  на вида и неговите местообитания;

При преглед на докладите по видове прави впечатление, че има редица случаи, при които разпространението и популацията на вида не са известни (за тези два показателя е поставена оценка ХХ) или са благоприятни, но по отношение на „Бъдещи перспективи” оценката е „U1”- съответно общата оценка също е „U1”.

Примери за оценка на състоянието на видовете, докладвано по чл. 17 (2019):

Анализът на оценките на природозащитното състояние на видовете, докладвани по чл. 17 на Директивата за местообитанията, води до редица въпроси, като основните са следните

- Кои са авторите на оценките, представени в докладването, от името на България?

-  Какъв е техният опит и компетенции, като се има предвид, че голяма част от оценките са поставени на базата „Експертна оценка”?

- Каква методика е използвана за определяне на оценките и сравнима ли е тя с подхода, използван от останалите държави – членки на ЕС?

- Какво следва от тук нататък и какви действия МОСВ смята да предприеме, за да бъдат коригирани оценките на природозащитно състояние на голяма част от видовете?

-  Какви са последиците от докладваното влошено състояние на голяма част от видовете в България?

- Част от фирмите участващи в консорциума ДЗЗД „ЕНВИМОН“ са или не са от обкръжението на ръководството на БСП? „Зелени политици”, които са част от „Демократична България“ , са или не са повлияли пряко или непряко на резултатите в доклада?

Последствия:

- От докладването е видно, че страната ни не изпълнява задълженията си по Директивата за местообитанията и допуска драстично влошаване на състоянието на видовете и природните местообитания по Натура 2000. Това може да доведе до наказателни процедури срещу България;

- Поставя се под въпрос процеса на извършване на оценки за съответствието на инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони – след като състоянието се е влошило до такава степен, държавата не е трябвало да допуска изграждането на редица инвестиционни предложения. Невъзможността за реализиране на магистрала „Струма“ -  Кресненското дефиле, нововъзникващи ситуации и около реализирането на магистрала „Хемус“, пълна невъзможност за изграждането на тунел под Шипка, невъзможността за изграждане на втори лифт в Банско, силно се доближава до казуса  с Калиакра, за който България беше осъдена от европейския съд за законосъобразно изградените ветропаркове. „Виновни“ обаче се оказаха собствениците на имоти класифицирани като понто-сарматски степи. За всичките територии с понто-сарматски степи бе въведена забрана за извършване на икономически дейности, с което бяха отнети законови права на собствениците на имоти в тези територии;

- Рязкото влошаване по параметър „Бъдещи перспективи” може да бъде преодоляно единствено чрез въвеждане на строги административни забрани и ограничения – искането на природозащитните организации в България е именно такова, в заповедите за обявяване на защитените зони да бъдат включени строги забрани и ограничения, за да се спре по презумпция всяко икономическо развитие на територията на Натура 2000;

- След като настоящата площ на Натура 2000 не е в състояние да осигури опазването на видовете и местообитанията от Натура 2000, значи тя би следвало да се увеличи. През следващите месеци със сигурност ще се появят редица предложения за определяне на нови зони от страна на зелените организации. Страната ни няма да е в състояние да предостави каквито и да е било аргументи срещу това, при положение, че самата тя е докладвала влошаването на своето биоразнообразие.