България е сред лидерите в ЕС по младежи без работа и образование

Делът на младите хора на възраст между 15 и 29 години, които нито работят, нито учат или не се обучават в ЕС през 2025 г. , е бил 11 на сто, което представлява спад от отчетените през 2024 г. 11,1 на сто и понижение от регистрираните 15,2 на сто през 2015 г., сочат най-новите данни на Евростат. Това доближава ЕС до постигането на целта му за намаляване на процента сред младите хора в Общността, които нито учат, нито работят (NEET), до 9 на сто до 2030 г., както е посочено в Европейския стълб на социалните права.

Показателят варира значително според възрастта. При най-младите - във възрастовата група между 15 и 19 години, 5,3 на сто от младежите не са в процес на образование, заетост или друг вид обучение. Делът се увеличава над два пъти при възрастовата група 20-24 години (12,8 на сто) и достига 14,7 на сто при тези на възраст между 25 и 29 години.

Най-нисък брой на неучещите и неработещите младежи през м.г. е отчетен в Нидерландия - 5,3 на сто, Швеция - 5,9 на сто и Словения - 7,6 на сто.

В България младежите, които през 2025 г. нито са учили, нито са работили, са били 13,8 на сто, като по този показател страната ни е втора в ЕС, а с по-висок дял е само Румъния - 19,2 на сто, като страната ни е следвана от Гърция – 13,6 на сто.

През 2024 година този дял у нас е бил 12,7 на сто или с 1,1 процента по-нисък, като тогава сме заемали шестото място. Въпреки това Евростат отчита значително намаление спрямо 2015 г., когато делът на младите хора в България, които нито работят, нито учат, е бил 22,2 на сто.

В периода 2015–2025 г. делът на младежите, които нито работят, нито учат в ЕС, намалява в 22 от 27 държави членки. Най-значителен спад е отчетен в Италия - с 12,4 процентни пункта (от 25,7 до 13,3 на сто), Гърция - 10,5 пр. п. (от 24,1 до 13,6 на сто) и Хърватия – 9 пр. п. (от 19,8 до 10,8 на сто).