България е сред първите страни в Европа, извършили бъбречни трансплантации

Александровска болница отбеляза 50 години от събитието

Като доайен на трансплантациите в България Александровска болница и днес разполага с 4-ри напълно подготвени екипа за осъществяването на бъбречна трансплантация 24 часа в денонощието и 365 дена в годината, отбеляза доц. Марин Георгиев на тържествената церемония в НДК по повод 50-годишнината от бъбречната трансплантация у нас.

„За европейските мащаби България е била един от пионерите през 1969 година, когато е извършена първата успешна бъбречна трансплантация от екип на Александровска болница. Бъбрекът е бил присаден на 49-годишна жена“, припомни д-р Георгиев. Той се похвали, че след това Александровска болница е запазила лидерството в страната по най-голям брой извършени трансплантации, а значителните успехи на лечебното заведение в областта на нефрологията и урологията са неоспорими.

"Виждате колко отдавна българската наука се развива, когато други още не са започнали да правят трансплантации в света", отбеляза в приветствието си и заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Според него проблем за пациентите остава липсата на донори. Затова до края на месеца министерството ще започне кампания за подпомагане на донорството. Идеята е кампанията да популяризира попълването и запазването в личните документи на българските граждани на картонче, с което те може да изразят съгласие да дарят органи в случай на внезапен инцидент. При отказ от участие в донорската програма, картата може да бъде унищожена, увери зам.-министърът. Д-р Пенков сподели, че дизайнът на документа вече е готов и предстои Министерството на здравеопазването да определи обектите, в които хората могат да се сдобият с него.

„Донорството е ключът към развитието на трансплантацията в страната, а останалото е процес“, уточни той.

Д-р Бойко Пенков коментира и кризата с белодробните трансплантации. Той отбеляза, че вече е започнало обучението на екипи от Болница "Лозенец" в университетски центрове в Германия. Екипи от ВМА също ще ги последват. Споразумението между България и Австрия е факт, но то предстои да бъде подписано и от Евротрансплант, за да може българските пациенти да бъдат включени в листата на чакащи от организацията. Все още не е ясно кога ще заминат за лечение във Виена петте пациенти на проф. Валтер Клепетко. По думите на Бойко Пенков, за да заминат пациентите са необходими първо изследвания във ВМА, а след това по критерии от Виена трябва да се определи дали са годни за белодробна трансплантация, или не.

На тържествената церемония в НДК проф. Петър Панчев получи Почетен знак за цялостен принос, а лекарите проф. Христо Куманов, д-р Колю Николов и доц. Георги Тенев бяха наградени за основоположници в трансплантационната дейност.

Автор: Моника Гаджанова