България се прощава със Стефан Данаилов

Днес се прощаваме с големия актьор Стефан Данаилов. Поклонението ще бъде от 11:00 часа във фоайето на Народен театър „Иван Вазов“, съобщиха от Съюза на артистите.

Легендата на българското кино Стефан Данаилов почина на 27 ноември след продължително и тежко боледуване.

Един от големите ни български актьори Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, има над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев, избиран е за народен представител 6 пъти.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“. Става още по-известен с участието си в „На всеки километър“ (1969) и ролята си на майор Деянов.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на театралната сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

От 1981 г. и почти до промените през 1989 г. Стефан Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“.

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина.

Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.

Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).

От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Наградите и отличията му са много. Сред тях са Заслужил артист (1975) ; Народен артист (1983) ; Специалната награда на журито за филма „На всеки километър“ на ФБФ (Варна, 1969); Носител е на Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“ (1992); Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура (2002); Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002); Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (27.03.2005 г.); Годишна награда на Асоциация „Академика 21“ за 2007 г. – за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог (06.03.2008 г.); Голямата награда „Золотая муза“ – за приноса му в развитието на културните отношения между България и Русия (08.03.2008 г.); Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014); „Аскеер“ – за цялостен принос към театралното изкуство (2015); Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (09.12.2017) и други.