Българската мартеница съхранява красивото послание за дарената доброта

Вярваме в силата на доброто пожелание „Честита Баба Марта!”

В съвременността всички се закичваме с усуканите бели и червени конци с надеждата Баба Марта да прогони Злото и покани Доброто да възтържествува. За мартеницата и образа на Баба Марта разказва доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. В интервю за Tribune.bg тя разкрива смисъла и символиката на българската традиция, която преди всичко е за даряването на добротата.

- Доц. Банкова, предстои един от най-хубавите български празници Баба Марта, преди всичко искам да Ви попитам какво символизира той и какъв е неговият произход, какви са легендите около образа на Баба Марта ?

- В мисленето на традиционния българин смяната на годишните времена винаги е свързвана с обичаи и вярвания, които имат за цел да подготвят индивида и общността за настъпващата промяна. От Древността до наши дни месец март е осмислян като преход между зимата и пролетта, между застиналата, сякаш заспала земя и пробуждащото се ново начало. В народния календар празници като Младенци (Свети Четиридесет мъченици 9 - март) и Благовец (Благовещение - 25 март) носят именно такава насоченост: изпращане на зимата, с нейната студенина, пустота, безвремие и сравнително безделие и посрещане на пролетта – с подновяването на стопанските активности, с възкръсването на природата и божествените сили, властващи над нея. Неслучайно и според каноните на Православната ни църква обикновено началото на Великденския пост се пада през месец март, защото е свързано с идеята да се пречисти тялото и да се подготви за празнуването на възкръсналия Иисус Христос.

И както всяко ново начало е трудно и невинаги предвидимо, така и първият ден от месеца е посветен на един от най-интересните митологични персонажи в народната култура – Баба Марта. Нейният образ е привлякъл отдавна интереса на етнолози, фолклористи и антрополози, но аз ще се опра на най-харесваното от мен изследване на проф. Галя Вълчинова. В миналото хората си я представяли като стара жена, която рано сутринта в първия ден на март излиза от гората и влиза в селото. Според интерпретациите на етнолозите нейният образ е свързан със света на мъртвите, защото именно „на край света” живеят всички онези чудни същества, които само в определено време и място общуват с нас обикновените човеците. Баба Марта е доста своенравна и понякога начумерена и сърдита: според едно поверие, защото двамата ѝ братя (Малък и Голям Сечко) изпили общото вино и не ѝ оставили да го опита; според друга легенда, защото една жена подранила и извела козите си на паша и така предизвикала гнева на старицата, която освободила снежните вихрушки и замразила непредвидливата козарка с цялото ѝ стадо, а според по-нови фолклорни интерпретации, защото „Февруари е къс, а Април е мек”… Съществува поверие, според което месец Март е мъж, който има две съпруги: едната хубава и добра, другата – грозна и зла. Ако бъдел с първата – времето било слънчево и топло, ако видел втората – мрачно и мразовито.

Каквато ѝ да е причината всички наричат месец март „женския месец” и обясняват променливото време с непостоянното настроение на неговата повелителка. Обичайно тя се радва, когато срещне весели и засмени деца и младежи, и е много люта, ако на пътя ѝ се изпречат стари и злобни хора. Но и тя като хората може да бъде омилостивена и да сгрее земята с топло слънце. За целта всеки дом на 1 март трябва да посрещне изчистен и подреден Баба Марта. В миналото събирали сметта на едно място в двора и заедно със старата метла я изгаряли, като по този начин вярвали, че изгарят натрупалите се лошотии и болести през зимата. Изнасяли навън на слънце дюшеците и юрганите, всички дрехи и завивки, за да не ги нападат бълхи през лятото. Огньове се палели и прескачали от младите за здраве и благополучие през годината. През целия ден домакините не месели хляб, не предели, не тъчели и не шиели. Не простирали бяло пране, за да не падат слани през пролетта и градушки през лятото. За да предпазят житото от болести, не слагали на огнището черно и опушено котле. На времето жените премятали през оградата на двора или връзвали на дървена тояжка на покрива или на стрехата на къщата, за да се вее, някаква червена дреха (кърпа или пояс), за да посрещнат Баба Марта „на чисто и червено”.

- Каква е символиката на самата мартеница и какви разновидности се срещат в различните краища на България?

- Червеният цвят се асоциира със силата на кръвта и тържеството на живота. Той има предпазваща сила и може да прогонва злите сили. Именно затова той е и основен цвят в мартеницата – това уникално творение на българската народна вяра и изкуство.

Обичаят да се носят усукани разноцветни, или само червени конци е отчасти разпространен и сред други страни като  Румъния, Северна Гърция, Северна Македония, Сърбия, Молдова, дори в Албания. Но като че ли именно в българския народ силата на вярата в доброто пожелание „Честита Баба Марта!”, с което съпровождаме подаряването на мартеницата на близък човек, е най-добре запазена. В оригиналния си вид тя се изработва на ръка от усукани на ляво бели и червени вълнени или памучни конци.

По традиция в Етнографския музей в София,  в Института за етнология и фолклористика винаги организираме ателиета, в които каним софиянци и техните деца, и под вещите знания, умения и разкази на етнолози, фолклористи и антрополози  успяваме да предадем този традиционен опит на децата – как се прави всъщност една традиционна мартеница. Това до известна степен е нашият опит да се противопоставим на някои модерни тенденции, които откровено казано са свързани с кича в изработването на мартениците. Действително при мартеницата има някои елементи,  които би трябвало да се спазят, ако искаме да съхраним символиката  и да предадем ценността.

Белият цвят символизира красотата, чистотата и невинността на младостта. В Родопския край, където мартеницата се нарича още и „байница” (което подчертава още веднъж нейната връзка с пожеланията за здраве и берекет), в нея се връзват и сини (като небето), зелени (като тревата) и жълти (като слънцето) конци. За да я превърнат в един истински амулет в мартеницата сплитат синьо манисто (синецът е универсалният „пазител” срещу уроки), пера от петел или гълъб, или косми от конска грива (символ на силата и плодовитостта), черупки от миди и охлюви (за здраве), житни сламки, дъбови тресчици или скилидка чесън, и малки сребърни или златни монети.

- Какви са различните обичаи, свързани с мартеницата?

- Мартеничките са предназначени преди всичко за децата, които ги носят завързани от баба на дясната си ръчичка. Но и момите, и ергените се окичвали с магичните творения, като едните ги сплитали в плитките си, а другите ги връзвали на пояса си. Булките и невестите носели мартениците завързани на шията си като гердани, а семейните мъже в Румъния криели мартеницата в обувката си. Мартенички се закачвали и на плодните дървета, и на рогата на добитъка, дори на вратата на избата или на обора. В старо време някои мартенички се пазели през цялата година, за да ги връзват на ръцете на новородените и малки деца, когато ги извеждат сред хора, за да ги пазят от зли очи и против уроки. Мартеници връзвали и на сватбеното знаме при брачната церемония.

В съвременността всички се закичваме с усуканите бели и червени конци с надеждата Баба Марта да прогони Злото и покани Доброто да възтържествува сред природата и хората. Във времето на бурна революция в информационните и комуникационни технологии в един все по-глобализиращ се свят, българската мартеница съхранява красивото послание за дарената доброта, защото само ако някой друг ти подари този символ на живот и щастие може да се осъществи неговото предназначение на предпазваща и инициираща благоденствие магия.

През последните години се появиха доста неуместни съвременни варианти на мартеницата, какво смятате за това явление?

Образи на герои като Супермен и други филмови или литературни герои, или пък лица на политически фигури никога не са били елемент от традиционната мартеница. На мен лично ми е трудно да си обясня каква точно ценност и познание пренасят те! Така или иначе, ние бихме могли да ги срещнем на пазара. Именно нашият естетически вкус е този, който би определил дали те ще се купуват, или не.

- Има различни поверия и относно това – колко дълго трябва да носим мартеничките?

Мартениците се носят докато човек види щъркел или чуе песента на лястовичките или кукувицата. В миналото хората слагали мартеницата под камък и след време (на другия ден или след девет дни) отхлупвали камъка и ако видели много мравки, означавало, че ще се родят много агънца през годината; ако видят бръмбар или червей – значи ще се множат теленцата и кончетата. Момите пък гадаели по мартениците за кого ще се омъжат, а възрастните хора ги хвърляли в реката „за да изтекат всички злини по водата”. Грижовните стопани оставяли мартеница и в полога на домашните птици.

Днес в повечето случаи завързваме мартеницата на цъфнало или плодно дърво с пожелание пролетта да ни срещне живи, здрави и засмени!

Интервю на Андреа Драганова