Български учени създадоха батерията на бъдещето

Безопасна, евтина и безвредна за околната среда

Батерия от ново поколение, която ще предизвика "революция в съхраняването на енергия" са създали учени от Българската академия на науките (БАН) в партньорство с техни колеги от Софийския университет, съобщиха от Академията.

Едно от основните предимства на новата натриево-йонна батерия е акумулирането на енергия от възобновяеми източници. Това е особено важно на фона на постоянно растящия дял на възобновяемите източници в производството и потреблението на енергия в икономиката и бита по целия свят, посочват от БАН.

Става дума за оригинална българска разработка на безопасна, евтина и безвредна за околната среда. Това е презаредима батерия на основата на натрий. Тя може да се комбинира с литиево-йонните батерии или дори да ги замени изцяло в редица приложения. Голямото постижение на нашите учени е разработката на нов тип електроди от достъпни материали като сулфатните соли, които са широко разпространени и могат да бъдат намерени дори на Марс.

В батерията на бъдещето литиевите йони са заменени с по-евтините, по-безопасни, по-екологични и лесно достъпни в природата натриеви йони, като механизмът на действие е запазен.

Като първа стъпка изследователите от ИОНХ-БАН са създали нови електродни материали, подходящи за обратимо включване на натриевите йони, без да се наруши тяхната структура. От тези материали е конструирана моделна натриево-йонна клетка, която е подложена на електрохимични тестове в ИЕЕС-БАН. В същото време учените от ФХФ-СУ са моделирали на атомно ниво процесите в електролитния разтвор на батерията, за да ги изучат и управляват целенасочено в бъдеще.

Използването на натриевите йони за съхраняване на енергия ще намери ценно приложение и в електромобилите, където максималният пробег, цената и времето за зареждане са от първостепенно значение. Специално за автомобилната индустрия се разработва хибриден вариант – литиево-натриева батерия, която съчетава високата мощност на литиево-йонната с ниската цена на натриево-йонната. „Това е пилотен проект с многообещаващи първоначални резултати, но постигането на крайната цел изисква още проучвания, изпитания и средства“, обясни проф. Радостина Стоянова от ИОНХ-БАН.