БАН с три сценария за демографската ситуация през 2040 г.

Раждаемостта в България е на средноевропейско равнище

Три варианта за развитие на демографската ситуация у нас са разработили учени от БАН. При най-лошия вариант през 2040 година българите ще сме 5 860 000. При най-добрият вариант – благоприятният – ще бъдем 6 750 000 души, а при умерения -  6 520 000. Това стана ясно при представяне на проектът "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България", който Министерски съвет е възложил на Академията.

„Раждаемостта не може да се смята за панацея за преодоляване на демографската криза“, посочи  проф. д-р Татяна Коцева от департамент „Демогафия“.

Според нея раждаемостта в България е на средноевропейско равнище, а опасността за демографския срив е в следствие на завишени нива на смъртност.

„Най-голямото предизвикателство е да се разбере, че демографията не е политическо знаме и че трябва към нея да се подхожда от позицията на отговорен консенсус между различните политически сили. Те би трябвало да се обединят около определени мерки, за да се превърнат те в устойчив фактор за промяна на демографските тенденции. По отношение на демографските тенденции можем да търсим позитивна промяна след 2032 - 2034 година. Тоест ефектът от тях тогава ще може да бъде измерен“, заяви за Tribune проф.д-р Антоанета Христова – ръководител на проекта.

„Тогава, когато качеството на живот на българина се подобрява, всичко в страната става по-привлекателно“, категорична е тя.

Важно е и връщането на емигрантите обратно в България.  „Институтът и колегите са подготвили групи мерки, които са насочени именно към хората, живеещи в чужбина и които не са старата емиграция, а са специално от най-новата, тъй като точно там виждаме капацитет, там е средата, от която най-много хора в момента се завръщат в България“, уточни проф. Христова.

Тя подчерта, че е важно да се уточнят икономическите приоритети, които биха допринесли за развитието на икономиката, защото именно това ще доведе до по-добра финансова среда, по-добри заплати и по-голяма заетост на хората, които искаме да живеят у нас или повишаване на икономическото благополучие на българите.

„Във връзка с икономиката от особено значение е насочване на вниманието към политики за стопяване на неравенствата. Тя е свързана с реформи в сферата на образованието, борба с дискриминационните практики, които съществуват  у нас и много ефективни политики, свързани с привличане на хората в ниско положение, включително по етнически признак, към труд, който би бил адекватен за тях за включването им в пазара на труда“ обясни ръководителят на проекта Антоанета Христова.

Автор: Андреа Драганова