BBC разказва за завръщащите се в България

Искат да изживеят българската мечта, споделя завърналата се в родината Петя Кертикова

Британската медия BBC публикува материал, посветен на българите, които се завръщат в родината си. Медията дава примери с успели българи, които не са забравили корените си и отново заживяват в родната България.

Статията започва със статистически данни, в които се описват демографския проблем и изтичането на мозъци от страната.

„Прогнозата не е оптимистична и това е голям проблем за нас“, казва Цветан Давидков, професор от икономическия факултет на Софийския университет в материала на BBC Worklife. Според него изтичането на мозъци засяга всички сектори на икономиката, тъй като по-голямата част от българите - от лекарите до строителните работници - вярват, че в чужбина ги очакват по-добри възможности.

Има обаче и една друга тенденция.

Агенти на промяната

Някои българи работят усилено, за да променят тенденцията за намаляване на населението и започват различни инициативи.

Антони Христов, който е на 58, е един от тях. Като арт директор за Pixar в САЩ, Христов работи по „Търсенето на Немо“ и „УОЛ-И“. Завръща се в България с цел - да помогне на родината. Смята, че доброто образование, възможностите за работа и по-високите доходи могат да обърнат тенденциите на миграцията.

През 2018 година се мести в София, за да започне Arc Academy – академия за дигитални изкуства.

По думите на Христов, училището е неговият принос, за да имат възможност младите и талантливи българи да получат образование равно и дори по-добро от другите страни в ЕС.

„Губим много млади хора, което означава сериозен недостиг на таланти“, споделя той.

Arc Academy започва първата си учебна година през октомври. Някои от 80-те записали се в нея са споделили в писмата си за кандидатстване, че и те са имали намерение да напуснат България, но са развълнувани от новата академия, която им дава възможност да останат близо до дома си.

И ако училища като на Христов насърчават младите да следват в родината си, има и други фактори. Дори да завършат в България, младите след това могат да заминат в чужбина, за да търсят по-високоплатена работа.

Както Давидков посочва, дори висококвалифицирани специалисти често напускат, знаейки, че могат да изкарат повече пари в чужбина, като вършат работа, която изисква по-малко умения и по-малко образование. „За повечето е по-добре да имаш лоша работа в чужбина, отколкото добра тук“, казва той.

Христов е на мнение, че България в икономически аспект е изправена пред проблема за „кокошката и яйцето“ и кое е първо. Възниква въпросът – трябва ли да съществуват възможности за работа, за да бъдат привлечени и създадени таланти, или местните и глобалните компании ще създадат тези работни места, след като могат да бъдат намерени талантливи, квалифицирани работници?

Незаслужена репутация

България не заслужава своята лоша репутация сред собственото си население. В това е категоричен 33-годишният Христо Бояджиев. Самият той се връща в родината. Създава организацията „Тук-Там“. Тя координира панаири за намиране на работа на завръщащите се от чужбина българи, осигурява стипендии и се опитва да разпространява положителни новини за развитието на страната.

Той е на мнение, че много от 1,1 милиона българи, за които се смята, че живеят в чужбина, се въздържат от завръщане заради несигурността как ще изглежда животът им и дали ще успеят да намерят достойна работа.

 „Не се занимаваме с връщането на хората в България, но искаме да им дадем информацията, от която се нуждаят, за да вземат сами това решение“, казва той.

Споделя, че получава много имейли, в които хората му разказват, че обмислят да се върнат в България.  

Популяризиране на завръщането

Когато българите се завърнат, Петя Кертикова ги поставя „под прожекторите на светлините“.

30-годишната дама е създател на рубриката „Завърналите се“, в която разказва историите на българи, живели и работили по света, но избрали да се завърнат в България. Кертикова вече е разказалa историите на над 70 души от различни сфери - лекари, инженери, предприемачи, мениджъри, артисти и ИТ експерти. Тя се надява, че историите им ще вдъхновят и други българи.

„Тази група хора, които се завръщат, са толкова важни за страната ни. Техният опит и новите перспективи са важни за икономиката и ще задвижат страната ни напред “, смята тя.

Мнозина се завръщат от носталгия, но има и много сред завръщащите се, които искат да допринесат за развитието на страната. Кертикова смята, че чрез интервютата си с тези българи, показва, че завръщането е възможно и намалява несигурността сред хората за това какво ги очаква в България.

Самата тя се завръща в родината преди две години. Живяла е в Чикаго, където е била водеща. Желанието ѝ да се прибере у дома се заражда, когато си идва за коледните празници и вижда колко се е подобрил животът в България.

По думите ѝ повечето българи от чужбина започват да вярват в положителната промяна в родината чак след като я видят с очите си. Такъв е случаят на един мениджър, живеещ в САЩ. Идва в България за сватба. Толкова е изумен от „новата“ България, че отменя полета си за връщане в САЩ.

„Имали са мечта да живеят в чужбина и са я изживели. Сега искат да изживеят българската мечта“, смята Кертикова.