Богослов: Рождество е рожденият ден и на всички нас!

Никой да не мисли, че е достигнал духовно съвършенство – винаги има повече накъде да върви, казва Анула Христова

Какво стои зад тайнството на Рождество Христово, как да се обърнем към вярата днес и какво трябва да направи всеки християнин на Коледа? Интервю на Tribune.bg с богослова Анула Христова.

Като човек, който е близо до Бог и до християнската религия, можете ли да ни разкриете какво е духовното значение на Рождество Христово?

- Духовното значение на празника се предшества от един цял период и този период започва с началото на така наречения Рождественски пост или по-известен като Коледен пост. Този пост е радостен, за разлика от Великия пост, Великденския пост. И защо е радостен, защото той ознаменува раждането на радостта, на закрилието, раждането на семейната общност, което се изразява и в така наречената малка църква – семейството – съпруг, съпруга и техните деца, и в по-голямата общност – църквата, „тялото Христово“.

Виждаме, че и почти всички светийски празници, така наречени именни дни, са изключително съсредоточени в този зимен период и в периода на този Рождественски пост. Затова и този пост е по-облекчен в сравнение с останалите. Употребява се риба и рибни изделия, защото и самата риба символизира идването, доплаването от небесата на този, който ознаменува спасението на човека. И защо говорим за спасение, може би това трябва да се запитаме? Говорим за спасение, защото християнското предание ни разказва, че човекът някога е живял блажено без страдания, без болки, но сам. Поради нарушаването на първата заповед, именно заповедта за поста – „Не яж от това дърво“ – той бива прогонен от Рая, както ние казваме по-популярно. Всъщност това са угризенията на самата му лична съвест и той сам изпада от това блаженство, изпадайки в страх, в немощ.

Но нека се върнем към Раждането, Рождеството, защото това е празникът, в който самият Бог, Бог-Слово става Човек, Боговъплъщението! „Бог стана плът. Христос се ражда, славете го!“

Той ни дава и своето име. Всички ние се наричаме християни поне по традиция, така както са били нашите родители, прародители. Оттук нататък това Рождество е рожденият ден и на всички нас. Затова и този празник ние го наричаме „Митрополия на празниците“, тоест родоначалница на всички останали празници – господски, богородски и светийски, защото с него започва нашето спасение. Бог става човек, тоест възвеличава човека или го възвръща не към изначалното му Райско блаженство, а дори го поставя на по-висок ранг.

Не от ангели, казват светиите, взе той природа, а от човек, от една малка девица, от едно малко момиченце, закърмено с чистота, с доброта. Дори този текст започва именно с Въведение на Пресвета Богородица в храма, което е Денят на християнското семейство и младеж (на 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично. В българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство). Нейното съгласие изразява и човешкото съгласие към Божия план за Спасение на Човека.

Какво трябва да направи всеки православен християнин на Бъдни Вечер и на Коледа? Всеки вярващ човек?

Именно да преживее този смисъл на Рождество. Подобно на Пресвета Богородица да зароди в себе си, да роди в себе си Христос, да се подновява всеки път тази радост от неговото Раждане. Това, което може да направи всеки човек е да се украси именно с тази духовна добродетел по подобие на Богочовек и на Пресвета Богородица, неговата майка. Украсяването на Рождественското дърво е един прекрасен обичай. Звездата, която ще положим на върха на елхата, ще символизира – Господа Христос. 

Действително сега всички ние може по един или друг начин да сме богати в някакво материално отношение, но духовната бедност винаги присъства. Затова колкото и да се обогатяваме с духовни блага, те винаги могат да възрастват. Никой да не си мисли, че е достигнал някакво духовно съвършенство в този живот. Щом е в този живот винаги има повече накъде да върви!

Как да се обърнем към вярата днес, когато от една страна имаме най-осезаема нужда от нея, а от друга сме заобиколени от материалното, което често поглъща вниманието и енергията ни?

Въпросът е изключително актуален. Това, което може да се каже, като си спомним отново, коя е първопричината за изпадането от духовното спасение, за което говорим, това е незнанието. Какво можем да направим? Действително да си спомним на какво са ни поучавали, да си спомним християнските ценности и християнските добродетели, първите, които са те – вяра, надежда, любов!

Вярата не е нещо относително, вярата е категорично знание, познание за това, което е свръх тези временни видими неща. Знанието за Христос, за спасението е нещо много ценно. Никой на сила не може да бъде обърнат да погледне към Христа. В този колкото и да е съкровен момент – Раждането и Тайнството на Христос, ние имаме един друг образ, който го съпътства и това е образът на цар Ирод Велики, който избива първите мъченици за Христовата църква, които на практика олицетворяват това изкупление на Христовата кръв, която ще се пролее на кръста.

Свети Григорий Богослов казва, че има три велики земетръса, които е преживяло човечеството. Първият е откровението на Стария завет и вторият е именно Боговъплъщението – идването на Господ Бог в плътта от Новия завет. Това е очакването на народите, за което са предричали и старите пророци на Стария завет. Третото земетресение вече е идването на Дух Светий, който и сега е с нас и за чиито плодове ние се борим на тази земя, основателят на Църквата земна. „Идва в този ден родилият се в плът наш Изкупител, Спасител по присъщата негова добрина и човеколюбие“.

Андреа Драганова