Боян Чуков: Изграждането на коридор № 8 е стратегическа цел за България

Продължава ли да е актуален афоризмът на Блез Паскал, който Боян Чуков често цитира „Безгрижно тичаме към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме“? В отговор на този въпрос пред радио „Фокус“ Боян Чуков, който е кандидат за депутат от гражданската квота на ВМРО, посочва факта, че в нашия регион се развиват много сериозни процеси. Ние сме в навечерието на определени промени на Балканите, които несъмнено ще засегнат и България. Когато говорим за „конфликта“ със Северна Македония, трябва паралелно да разглеждаме Сърбия, Косово и Албания. Защото това, което ще се случи на Балканите, ще бъде в резултат именно на тези три-четири фактора.

По повод ветото спрямо Северна Македония се вдигна много шум, но сякаш не забелязваме, че през ноември 2020 г. по инициатива на Сърбия много мощно започна да се прокарва идеята за мини-шенген, за нещо като мини югославски съюз, в който да членуват Северна Македония, Сърбия и Албания.

Докато Западните Балкани имат проблеми с интегрирането в ЕС, Сърбия се опитва да се настани икономически още по-добре в Северна Македония и да привлече на своя страна албанския фактор. А след падането на Берлинската стена албанците много методично преследват своята цел – обединение на земите, населени с албанци. Знаем драмата около Косово, знаем драмата в Санджак, знаем драмата в Южна Сърбия около Прешево, Буяновац и Медведжа. Сърбия се опитва да изпревари събитията. Наскоро излезе един анализ на сръбски експерт, който казва, че въпросите ще се решат чисто икономически и дори дава пример: всичко ще се подобри, когато сръбските бизнесмени отворят ресторанти за сръбска скара на Охридското езеро. Тоест Сърбия се опитва още по-добре да овладее икономически Северна Македония и естествено това става за сметка на българските интереси. В същото време години наред ние не сме в състояние да изградим коридор номер 8, за да могат транспортните и икономическите връзки между България и Северна Македония да бъдат много добре развити. Вместо това в момента в Северна Македония се нагнетява антибългарска истерия, за да може да се пречи именно на двустранните ни отношения и да се даде възможност на Сърбия да овладее напълно Северна Македония.

Какво бихме могли ние да направим?! Първо, ние трябва да си дадем сметка много добре за глобалните фактори, които имат интереси в нашия регион. Коридор номер 8 многократно беше лансиран от американците, които са наши стратегически съюзници. И ако ние бяхме малко по-упорити и малко по-последователни, с тяхна помощ щяхме да прокараме този коридор, който ни е изключително важен. Това означава жп линия между София и Скопие, означава оптичен кабел между двете столици, означава да се направи огромна удобна магистрала. За съжаление през последните 30 години българските правителства са доста пасивни и не гледат по-далеч от 4-годишния си мандат, а един такъв проект би трябвало да се подкрепя, поддържа и развива от всяко едно българско правителство, независимо коя е управляващата партия или коалиция. Преди време имаше разговори Прешево, Буяновац и Медведжа да преминат към Косово, а на Сърбия да се даде някаква друга териториална компенсация. И нека не забравяме, че на моменти никой не може да каже къде минава границата между Косово и Северна Македония или по-точно минава през средата на определени албански села. Може да започне някаква размяна на територии, за каквато между другото загатна наскоро и нашият балканист-експерт Йордан Величков – че Сърбия се опитва да превърне Северна Македония в Южна Сърбия. Става дума за едни и същи планове, които Белград преследва години наред. А ние в България се правим, че изобщо не ги забелязваме. Хубаво е, че в последно време българското обществено мнение най-после стана особено чувствително и над 80% от българите имат еднозначна позиция по отношение на Северна Македония и подкрепят позицията и решенията на българското правителство по въпроса.

Боян Чуков се надява, че следващото правителство, а и което и да е друго българско правителство ще поддържа една и съща позиция. И че всички български партии ще седнат на една маса, ще се разберат и ще поемат ангажимент по отношение на Северна Македония: България да поддържа една и съща стратегическа линия, независимо кой е на власт. Така както в Гърция след Втората световна война политическите партии се разбират по всички въпроси, които касаят гръцките национални интереси. По гръцките национални интереси няма идеологически различия.

Геополитическият анализатор отбелязва още, че съюзниците ни от ЕС и САЩ имат интереси на Балканите, които съвпадат с нашите интереси. И ние просто трябва да задействаме нашата външна политика, която да бъде в много по-активен и настойчив диалог с нашите съюзници, както правят някои от останалите балкански страни, когато задействат своите лобита в САЩ и големите европейски столици. Необходимо е нашият инстинкт за самосъхранение като нация да сработи. Тогава ще имаме успехи, ако всички работим в синхрон, в една и съща посока. А не, когато правителството защити позиция, експерти от разни НПО–та да наскачат веднага и да се противопоставят.

Когато става дума за рискове, пред които може да се изправи страната ни, Боян Чуков подчертава, че Северна Македония периодично търси начини да повдигне въпросите за Пиринска Македония. И тук нашето правителство е много точно, когато заявява, че Северна Македония може да бъде в Европейския съюз само при условие, че черно на бяло декларира, че няма да има претенции към нашата страна, към нашия език, към нашата история и към някакво измислено македонско малцинство. Парадоксално е, че Русия счита, че има македонска нация, а в същото време по казуса с Украйна отказва да признае, че украинци и руснаци са два народа. Трябва да сме наясно, че всяка държава си гони стратегическите цели и интереси. И никой няма да се погрижи за нас, освен ние самите.

Днес ситуацията е по-сложна отпреди. До идването на Доналд Тръмп в Белия дом има понятие, което се нарича „колективен Запад“. Има мощна трансатлантическа връзка, която осигурява хомогенен Запад. Сега при Джо Байдън става ясно, че трансатлантическата връзка не може да бъде възстановена в този вид, в който е била преди. От друга страна, след напускането на Великобритания Европейският съюз няма същия облик. На територията на Европа британският фактор вече действа самостоятелно и в никакъв случай не съгласува своите действия с Брюксел. САЩ разглеждат с особено внимание Източна Европа, тъй като тя е буфер между Русия и Западна Европа. Ние имаме щастието или нещастието да живеем на територия, която в геополитиката се нарича римланд. Сблъсъкът на двата геополитически полюса е на територията на римланда. Когато този сблъсък стане много силен, ние започваме да приличаме на парче плат, което се дърпа от двете страни и при някаква ситуация може да се скъса.

Боян Чуков коментира и Турция, като поясни, че допреди десетина година Турция беше важен елемент от „колективния Запад“, завършвайки дъгата, която започва от Прибалтика и слиза до Средиземно море. Но сега Турция се еманципира, а тя има изключително мощни въоръжени сили, мощен военно-промишлен комплекс, силна икономика и имперски навици. Турция е желан партньор от различни геополитически фактори. През последните години Турция и Великобритания координарат своите действия по много въпроси. Основна база на Турция на Балканите е Босна и Херцеговина. Турската държава иска да си върне своето минало влияние и започва най-вече от анклавите, които са оставени след разпадането на Османската империя. Турците са останали на нашия полуостров на стратегически важни места. Например албанците са станали мюсюлмани през 18 век, за да може Турция да задържи адриатическото крайбрежие. На наша територия анклавите са из проходите на Стара планина и в района на Родопите, които са огромен воден резервоар. Който контролира Родопите, той контролира водата в Северна Турция и Северна Гърция. И затова Гърция е особено нервна по отношение на това какво става в Родопите, тъй като напояването в Северна Гърция зависи изключително от нашите водни източници.

По въпроса какво се случва в Германия, Боян Чуков обяснява, че Германия започва да навлиза в епохата на пост Меркел. Който и да я замени, ще му трябва време, за да се наложи в ЕС. В същото време другата държава, която има амбиции да лидира  ЕС, е Франция, а френският президент е много амбициозен. Предстои период, в който ще има надпреварване между Берлин и Париж, и това нас ни касае директно, тъй като двете страни са икономически локомотиви на ЕС и задават стратегията на съюза. През 2022-2023 година ще има среща на високо равнище в ЕС и ще бъде разгледано много внимателно как функционира ЕС, по какъв начин се избира ръководството на Европейската комисия, как ще се подреждат листите за Европейския парламент. Има идея да се правят наднационални листи. Това, за което трябва да се борим ние, е ЕС да постигне една обща данъчна рамка за всички страни. И големите трансгранични икономически субекти да разпределят по-равномерно своите производствени мощности, които например са свързани с високите технологии. Светът в момента преминава към нова технологична вълна и ние рискуваме страшно много да изостанем.

По темата за ЕС и ЛГБТ, и за това, че ВМРО е против политиките на идентичностите, Боян Чуков уточнява, че в света има сблъсък между неолиберализма и консервативното начало. От всички български евродепутати само представителите на ВМРО са гласували против, което съвпада напълно с позицията на Чуков по темата за ЛГБТ. България не може да подписва на конвейер подобни документи без да се съобразява с мнението, традициите и историята на българския народ, казва бившият разузнавач и информира, че по отношение на джендърната политика през 2017 г. американската асоциация на педиатрите е излязла с критично становище, че това нанася щети върху развитието на децата.