Честита Баба Марта!

Всяка година на този ден българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма – за здраве и щастие. Българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве, щастие и късмет с думите „Честита Баба Марта“.

Колко е древна тази българска традиция трудно някой може да каже. Съществуват различни легенди за мартеницата.

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Те символизирали безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.

Легенда, възникнала през 30-те години на 20 век, свързва появата на мартеницата с прабългарите

Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

Някои от обичаите на днешния ден са свързани с изгонването на злите сили. На много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания, изгаря  се сметта, а след това всички прескачат жаравата.

Червеният цвят се асоциира със силата на кръвта и тържеството на живота. Той има предпазваща сила и може да прогонва злите сили. Белият цвят символизира красотата, чистотата и невинността на младостта.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието,  на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.