ДАНС: Русия и нестабилните Балкани остават основна заплаха за сигурността на България

Русия и нестабилността на Западните Балкани остават основните заплахи за националната сигурност на България. Ескалира натискът върху българските общности в държавите от региона.

Това сочи Годишният доклад на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за 2024 г.

Документът очертава ескалация на хибридни действия, шпионска активност, информационни атаки и киберзаплахи срещу страната ни, което е в пряка вреда на реализацията на националните интереси.

Поведението на Кремъл продължава да бъде "основен генератор на заплахи за Европа и в глобален план", като България е директно засегната. Москва ескалира прилагането на "еволюиращ хибриден инструментариум", който съчетава военни демонстрации и заплахи за използване на ядрено оръжие, разузнавателна и саботажна дейност, икономически натиск чрез зависимости (особено в енергетиката), масирани дезинформационни и пропагандни кампании, зловредни кибератаки.

През 2024 г. в България са разкрити и неутрализирани двама руски разузнавачи-нелегали, които са действали под прикритие, използвайки фалшива самоличност. Със заповед на председателя на ДАНС им е наложена забрана за влизане в ЕС за срок от пет години.

Освен това е задържан български държавен служител, работещ в сектор "Международно сътрудничество" на ГДБОП, който е предавал чувствителна информация на представител на руските специални служби.

През 2024 г. са идентифицирани още 19 чужденци, заподозрени във връзки с руското разузнаване, които са включени в списъка на нежеланите в страната. ДАНС продължава и работата си по голямото досъдебно производство, започнато през 2023 г. срещу петима български граждани, обвинени в шпионаж за Русия във Великобритания.

Опасностите на Балканите

Докладът на ДАНС очертава особено тревожна картина за региона на Западните Балкани, който остава зона на нестабилност и нарастващи рискове за България.

"Нестабилността на Западните Балкани, стимулирана от външни и вътрешни за региона фактори, продължава да генерира рискове за сигурността и реализирането на националните интереси на България", се казва в анализа.

Сред основните дестабилизиращи фактори са засилване на руското влияние чрез информационни и дезинформационни кампании, ескалация на крайния национализъм, който заплашва етническото равновесие и мира в региона, отстъпления от принципите на демокрация и върховенство на правото в отделни държави, организирана престъпност и корупция, които отслабват институционалната устойчивост; незаконна миграция и радикализация сред части от населението.

ДАНС специално предупреждава за негативното въздействие върху българските общности в някои балкански държави:

"Продължават да се наблюдават негативни проекции върху български общности в държави от региона, изразяващи се в ескалацията на използвания език на омразата, прилагането на дискриминация, административен натиск, възпрепятстването на дейността на пробългарски организации, информационни операции с антибългарски характер, опитите за заличаване на българско културно-историческо наследство и манипулиране на историята."

Освен натиска върху българските общности, в доклада се отбелязва, че част от чуждите актьори, включително Русия, използват инструментите на меката сила – религия, образование и култура, за да влияят върху обществените нагласи в държавите от региона.

Устойчивата нестабилност увеличава риска от разширяване на миграционния натиск към България, както и възможностите за развитие на екстремистки мрежи на територията на Балканите.

Черно море

Войната в Украйна превръща Черно море в зона на повишено напрежение и риск за България, предупреждава ДАНС:

"Войната в Украйна създава рискове за безопасността на корабоплаването и въздухоплаването в региона на Черно море, в т.ч. поради използваните средства за електронна война и атаки срещу критична инфраструктура.

Особено опасни са рисковете от трансгранични замърсявания, предизвикани от военни действия в близост до ядрени централи и нефтени съоръжения, както и използването на т.нар. "сенчест флот" от Русия за незаконен износ на енергийни ресурси.

Киберзаплахи и дезинформация

Киберпространството остава активен фронт на атаки. Най-често те са насочени към държавни институции, енергийни обекти, болници и транспортна инфраструктура. Активно се използват изкуствен интелект и социални мрежи за разпространение на дезинформация и прокарване на руска пропаганда.

"Основните рискове продължават да са свързани с киберсубекти, създадени или подкрепяни от Русия, Китай, Северна Корея и Иран", се казва още в документа.

В отговор на тези заплахи, ДАНС е приложила комплекс от оперативни и превантивни мерки — от изготвяне на разузнавателни продукти за висшите органи на властта, през действия за противодействие на шпионската дейност, до обучения за повишаване на контраразузнавателната осведоменост сред държавната администрация. ДАНС подчертава, че превенцията и международното сътрудничество остават сред водещите ѝ приоритети и през 2025 г.