Ден на народните будители

Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски

 Днес е 1 ноември – Денят на народните будители. На днешния ден скланяме глава пред делото на българските просветители и книжовници, възродили българския дух и събудили плам за национално единство и независимост.

 „Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“

— Неофит Рилски 1835 г.

„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“

— Петко Славейков 1886 г.

Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.

Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.

Празникът е отбелязан за първи път през 1909 г. От 1922 официално става всенароден празник с решение на правителството на министър-председателя Александър Стамболийски.

През 1945 г. честването е отменено от комунистическия режим. С този акт комунистическата власт цели да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.

Традицията отново е възстановена през 1992 г.

Днес са планирани празнични прояви в цялата страна.

В Деня на народните будители администрацията на президента за поредна година ще отвори врати за граждани, от 10.30 до 16.30 часа. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Гражданите ще имат възможност да разгледат Гербовата зала, кабинетите на президента и на вицепрезидента, Огледалната зала и президентската библиотека.

Специален акцент в празничния ден ще бъде изложеният в Гербовата зала първи препис на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански три години след завършването на оригинала от Паисий Хилендарски през 1762 г.