Деца се настаняват извън семейството само в краен случай и след съдебно решение

Министерството на труда и социалната политика остро възразява срещу манипулативните твърдения и неверните интерпретации в социалните мрежи, че от 1 януари 2020 г. ще влязат в сила законодателни промени, с които ще се даде възможност „да се отнемат деца в рамките на 24 часа без съдебна заповед по анонимни сигнали “.

Категорично заявяваме, че разпоредбата на чл. 36г от Закона за закрила на детето цели единствено да се регламентира и подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при насилие, който действа от 2010 г. В нея са отразени основните дейности, разписани в Споразумението за сътрудничество и координиране на органите по закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие.

Съгласно действащите разпоредбите на ЗЗД органите за закрила на детето имат конкретно разписани ангажименти и отговорности в съответните области – вътрешни работи, здравеопазване, образование и т.н. Ролята на действащия от 2010 г. Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция е за изясняване и разпределяне на основните права, задължения, процедури и подходи на участниците при неговото прилагане. С механизма се въведе междусекторния подход и работа на мултидисциплинарни екипи на местно ниво.

В Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е регламентирано, че „анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете“. В същия закон от 2003 г. е регламентирано „задължение за съдействие“ като всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми компетентните за това органи. Същото задължение има и лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

Деца се настаняват извън семейството само след съдебно решение при много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца само ако животът и здравето на детето са застрашени. Настаняването на дете извън семейството може да стане само при наличие на основания, определени в закон и винаги подлежи на съдебен контрол.

Неверни са и твърденията, че с промените в законодателството се регламентират „нови основания и правомощия за отнемане на деца“.

Основанията за настаняване на дете извън семейството са регламентирани в чл. 25 от Закона за закрила на детето още през 2009 г. и не са променяни и разширявани с приетите на 7 март промени в законодателството в областта на закрилата на децата. Съгласно действащите от вече 10 години текстове като мярка за закрила извън семейството може да бъде настанено дете:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;

6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

В чл. 26, ал.1 на Закона за закрила на детето е направена промяна, която не внася нов смисъл и ново съдържание в действащия от 2006 г. текст. Редакцията е продиктувана единствено от промяна в терминологията в областта на социалните услуги и е свързана с премахването на специализираните институции като форма на грижа за деца. В сегашната разпоредба е записано, че: „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда“. Новият текст, който ще влезе в сила на 1.01.2020 г., гласи: „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда“.

Същата е логиката и за направените промени в чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Действащата от повече от 13 години разпоредба гласи: „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето“. В променения текст, който ще влезе в сила на 1.01.2020 г., е записано: „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето“. И тук в новата редакция няма нов смисъл и ново съдържание, а е свързана единствено с новата терминология във връзка със закриването на специализираните институции като форма на грижа за деца.