Диана Димитрова: Започваме Новата година с поредната новина за жестоко зверство към животно

От Фейсбук профила на актрисата Диана Димитрова

Пия си чая с лимон и в гърлото си усещам, че стои една буца.

Започваме Новата година с поредната новина за жестоко зверство.

Гледах репортажа от Стара Загора и видях изражението на момичето докато разказва, как е намерила обесено кучето си навръх празника. Тя гледаше с недоумение, как изобщо е възможно някой да причини това насилие. Съжалявам, мило момиче, че си видяла този ужас. Знам, че ще помниш видяното цял живот. Цялото ми тяло настръхна, защото се сетих за две реални истории. За едната знаят приятелите ми, а за другата, една шепа хора.

През 2015 г., когато завърших образованието си в НАТФИЗ, реших отново да продължа с рисуването. Приеха ме в академия в Москва. Лятото оставих за два месеца моя котарак - Врубел при баба и дядо в с. Кайнарджа. Идеята ми беше, да не го вземам още първата година и докато се устоя, той да тича на свобода по поляните. Баба, беше още жива, а Вру беше на около година и половина. Изведнъж Врубел изчезна. Обиколихме цялото село, но него го нямаше. През цялото време до мен ходеше едно дребно, бременно бяло кученце. Баба и дядо го бяха приютили в къщата за да може да роди. На втория ден с баба и кучето, стояхме на терасата. С баба много обичахме да пием чай, да гледаме житните полета и да мълчим. С периферното си зрение видях Врубел, който едвам вървеше. Зададе се от необитаемата, буренясала къща на улицата, където не бяхме проверили, защото там, човек не може да влезе. Той прескочи оградата и се отпусна в ръцете ми. Разказвам това, защото някой човек го е ударил с нещо тежко и го е хвърлил в буренясалата къща. Два месеца го храних с пръстите си, които потапях в мокра храна, защото той не можеше да стане. После се появи едно огромно мастно топче на корема му, което растеше, но се оказа, че не е мастно топче, а че гръдният му кош е счупен и това са вътрешностите му. Лекарите го спасиха, но трябваше да подпиша специален документ, защото имаше риск изобщо да не се събуди от операцията. Обръснаха му цялото коремче и след операцията носеше броня. Но белега под окото му остана и вече 10 години ми напомня, че НЕ знам кой причини това насилие на животинката ми. Казах си, че повече никога няма да го оставя. По време на националните турнета на „Тютюн“ с които обиколихме над 30 града, в хотелите, бяхме трупата актьори и котката.

Разказвам това, защото насилието, започва отнякъде.

В същото село, когато бях дете, други деца убиха човек.

Беше просяк на годините на дядо ми, изключително добър и кротък човек. Идваше до къщата ни и дядо му даваше в един буркан домашно вино. Казваше се Фарадин и беше циганин. Деца на моята възраст тогава, заедно с други непълнолетни са пребили до смърт Фарадин и са го оставили да умре от раните си в канала под моста. ДЕЦАТА имаха протекции, защото мама и тати работеха в общината.

Разказвам това, защото насилието, започва отнякъде.

Разказвам това, защото ще прочетат расисти, които ще кажат „за един циганин ли бе“, „заслужил си го е“, или други лишени от капка емпатия ще кажат „ай, стига рева за едно куче“.

Разказвам това, защото насилието, започва отнякъде.

Майка ми живее от 19 години в Гърция. Там има брутални закони за насилниците и властите наистина ги вкарват в затвора. Последно искаше да ми разкаже подробности за едно хъски и собственика му на какви мъчения го в подложил преди да го убие, но я спрях. Каза ми, че бащата на изверга бил известен и изверга на това се надявал. Но гърците в това отношение са железни. Изродът сега е в затвора.

Двойният стандарт в България ме омерзява. Искам присъди и затвор за тези, които си позволяват да отнемат нещо свято. Правото на живот.

Искам закони за тези, които си мислят, че ще им се размине, защото всички си траят. Искам да чувствам, че живея в държава с ценности. В държава с цели за по-добро бъдеще. Корупцията и протекциите, карат обикновените хора да търсят саморазправа, а това е най-страшното, което може да се случи на едно общество. Защото няма закони, защото насилието, ражда насилие.

Разказвам това, защото насилието, започва отнякъде.

„Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото“.