Училищен директор поиска общественополезен труд за родители, чиито деца не са на училище

25-28% от децата на нашата страна не ходят на училище, съобщи Диян Стаматов, директор на 119 СОУ

- Освен лишаването от социални помощи, предлагате и мярката за полагане на общественополезен труд при спирането на детето да посещава училище?

-Тя е необходима. Тази голяма група от деца, които не ходят на училище, става все повече като процент. Сигурно от устата на един дългогодишен директор това звучи много крайно, но когато 25-28% от децата на нашата страна не ходят на училище месеци, те са напълно неграмотни. Тук не става въпрос за децата, които са разпознаваеми от своите съученици и трупат отсъствия. Става въпрос за онази голяма група, която не ходи на училище, а като порасне прави едни други неща, които застрашават обществото. Това е твърде опасно и именно поради тази причина е необходимо прилагането като следващи стъпки на сериозни санкции, защото отнемането на детските вече не е толкова заплашително за тях. Не представлява голям проблем и фактът, че не се прилагат и другите санкции на социалните служби, например с плащането за ток и отопление. Разрешаването на елементарните битови проблеми при тях вече не са решаващи като санкция. Поради тази причина трябва да се подходи по друг начин като прилагането на общественополезния труд. Назначаването на обществени медиатори с тези твърде уязвими групи също би могло да бъде добра възможност за разрешаване на този казус. И всичко това е в подкрепа на учителя. Учителят не може да изпълнява всички тези неща. Държавата с всички свои инструменти би могла да го направи.

- Кои родители ще полагат общественополезен труд?

- Предложената мярка се отнася за тази група от родители на ученици, които не ходят на училище по традиция. Това са деца на определена група родители, като ги наричаме „рискови“, „уязвими“. Другото повтарящо се явление при тях е, че те са трето поколение безразлични към образованието и за тях това не е ценност. Това е голямата причина за липсата им в образователната система - тоталното отчуждаване от образованието, но и от всички обществени събития, които се случват в страната ни.

- За какъв брой отсъствия на учениците говорим?

- Не става дума, в никакъв случай, за ученици, които имат отсъствия, извинени или неизвинени, те са на училище. Говорим за онази група ученици, които през миналата година бяха върнати в училищата, някъде около 20 000 ученици. Точно те са проблемната група, която сега, тази година трябва да бъде запазена в училище, да им се задържи вниманието по-дълго време и да придобият най-елементарни образователни умения.

- Това обаче се оказва проблем?!

- Така е и този проблем ние го виждаме всеки един ден, разхождайки се по улиците без значение на малък или голям град. Винаги забелязваме тези хора и винаги си казваме, че някой друг ще разреши този проблем. Е, няма кой друг да го разреши. В момента много от учителите имат една вътрешна съпротива защо те да го направят.

- Може би страх?!

-То е и страх, и съпротива, и много неща са в комплект. Източник на страха е фактът, че агресията сред тези хора не е никак малка. Според мен и според Съюза на работодателите именно поради тази причина един екип от хора биха могли да бъдат съпричастни за задържането на учениците в клас. Това ще е успешният вариант. Учителят не може сам.

- Какво предлагате в тази връзка?

- Това да се прави от екип - учител, социален работник и възпитател от Районното полицейско управление. Този екип ще разговаря, ще убеждава, ще изтъкнат предимствата пред семействата, които са недотам грамотни, децата да останат в училище по-продължително време. Социалният работник също е откъснат от тази среда, но неговата роля в случая е много важна. Той трябва да бъде ясно отличим и идентифициран, както от директора, така и от цялата училищна общност и да е в пряка връзка с класния ръководител. А там, където има много сериозен проблем, тогава да се присъединят било то обществен възпитател, било то квартален полицай. Тяхната роля е особено важна, защото учителят и социалният работник не могат да влязат там, където не са добре желани и където не ги пускат. Тук не става въпрос за задържане, за насилствено вкарване в училище, а по-скоро за осигуряване правото на подрастващото дете да бъде в училище.

- А какъв общественополезен труд може да се полага в училище? За какво ще са полезни тези родители?

-Ще ви дам един пример. В едно не толкова отдалечено от Пловдив малко населено място, в което всички деца са от уязвими групи, всички родители се грижат с това, което могат и помагат на самото училище. Те боядисват пейките и укрепват съоръженията, които са в двора на училището, за да бъдат в изправност. Могат съвсем спокойно да участват в почистването и изхвърлянето на различни предмети. Винаги има какво да се подреди. И това без да влагат някакви допълнителни средства. Те просто с труда си стават съпричастни към общността на това училище. А когато дойде време за празник, всички участват с направата на различни дребни вкусотии за своите деца. Тогава се създава една общност, която е съпричастна към образователната дейност и мисля, че това е възможно и приложимо за привличането на родители и деца от уязвимите социални групи.