Доплащаме за здраве най-много в ЕС

Българите доплащат рекордните за ЕС 36% от джоба си за здравеопазване поради ниското публично финансиране, което покрива едва 63% от общите здравни разходи. Това коментира пред “Труд news” здравният икономист Аркади Шарков, позовавайки се на данни на Евростат. За сравнение той изтъкна, че в останалите държави от ЕС доплащането е в рамките на 16-17 на сто.
Основният двигател на това финансово бреме за българите са лекарствата, които съставляват над две трети от личните разходи на домакинствата. Причината е, че държавата плаща едва 23% от стойността на медикаментите (при 59% средно за ЕС), позитивният лекарствен списък е силно ограничен, а ДДС-то върху тях е сред високите в ЕС - 20%. Сериозно доплащане има и при извънболничната помощ, където публичните средства покриват само 58% от разходите в сравнение със 77% в съюза.
Освен за лекарства, другото голямо перо за доплащане са консумативи, стентове, стави или други материали. НЗОК заплаща изцяло или частично определени групи изделия (напр. в кардиохирургията, ортопедията и урологията). Ако изберете по-скъп модел или такъв извън списъка, доплащате разликата. Най-често се доплаща при смяна на стави, за които касата плаща най-евтините. При смяна тазобедрена става касата покрива до 750 евро, а високотехнологичните изделия са 2000 и 3000 евро. Разликата се поема от пациента.
Друг пример са очните операции - при катаракта касата не заплаща стойността на вътреочните лещи. Пациентите избират вида на импланта, който заплащат от джоба си. Цените им стигат до 2500 евро.
Доплащане има за консумативи при всички високотехнолотични операции - при интервенции с робот пациентите плащат между 1500 и 3 000 евро. Такава е стойността на специфичните еднократни консумативи и инструменти за роботизираната система.
Допълнителни такси се плащат при хирургични интервенции или раждане - изискването е те да са регламентирани в болничните листи.
Пациенти коментират в социалните мрежи, че освен регламентираните има и много нерегламентирани плащания и като примери посочват суми, които плащат за смяна на памперс на лежащо болни близки, или за тоалет на такива болини.
“Факт е, че има доплащане, факт е, че пациентите няма как да са доволни от това, защото много често не знаят точно за какво доплащат”, коментира преди дни здравният министър Катя Ивкова.
Проучване, поръчано от БЛС показа, че всеки втори българин доплаща за здраве. И че основно се доплаща за лекарствата, следвани от прегледите при личен лекар или специалист.
От БЛС настояват за 25% увеличение на средствата за здравеопазване и отправят предупреждение за задълбочаващи се проблеми в системата. Освен това призовава за централизирана система за определяне и проследяване на цените на лекарствата, използвани в болничната помощ.
От Българската болнична асоциация отчетоха, че за периода 2021-2025 г. е регистрирано средно 85% увеличение на разходите на лечебните заведения. Предупредиха, че публичното финансиране изостава от тези пазарни реалности. Припомниха, че голяма част от клиничните пътеки са недофинансирани. По данни на БЛС става въпрос за 77 на сто от клиничните пътеки.
Най-фрапиращи примери са тези с рехабилитационните пътеки, както и тези за дългосрочни, и палиативни грижи, където инвестицията, която държавата трябва да направи с оглед застаряващото население е голяма. Недостиг на средства има и в пътеките в областта на акушерство и гинекология, уши-нос-гърло, неврологични, неврохирургични, реанимационни, както и пътеки, в които има заложени скъпи медицински изделия, които не се финансират напълно.