Дядото на Васил Терзиев следял за врагове в българската армия при смазването на Пражката пролет

На 21 август се навършват 55 години от нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Важна роля за контролирането на българските части, участващи в операцията и неутрализирането на вражеските елементи е имал генерал-лейтенант Васил Терзиев. От 1952 до 1972 година той е неизменен шеф на Трето управление на ДС – ВКР. Името на генерала нашумя отново последния месец, след като стана ясно, че неговият внук със същото име Васил Терзиев е кандидатът за кмет на София, издигнат от ПП-ДБ, а цялата фамилия е от партизани и служители на ДС.

За ролята на генерал Терзиев в потушаването на чехословашкия бунт срещу насилствено наложената в страната съветска комунистическа власт свидетелства доклад, изготвен и подписан лично от него. Документът е създаден в края на януари 1969 година, след завръщането на българските войски от Чехословакия. Носи гриф „Строго секретно“ и е изготвен само в 9 екземпляра.

Докладът описва проблемите, с които се сблъсква контраразузнаването по време на операцията в Чехословакия. От него става категорично ясно, че българската армия и ВКР през този период са били превърнати във функция на Съветския съюз, а всеки опит в армията за независимо поведение и мнение е смачкван и наказван още в зародиш. Особен акцент е поставен върху поведението на българските военни и дейността на оперативните работници, които трябва да следят за спазването на правилната партийна линия и неподаването на влияние на демократичните идеи на „Пражката пролет“.

Още в началото на документа ген. Терзиев прави неутешителния извод, че подготовката на оперативните работници (ОР) и агентурния апарат не е била на „висотата на поставената задача“, като това се обяснява с факта, че допреди това те са решавали задачи само в мирновременна обстановка.

От анализа на ген. Терзиев става ясно, че преди заминаването за Чехословакия са взети мерки редиците на двата полка да бъдат прочистени от неблагонадеждни лица.

„Данните за лицата, включени в контингента бяха прегледани и поотделно оценени. В резултат на това тези лица, от които може да се очаква вражеска дейност, бе решено да останат в поделенията и се обезпечат с агентурен контрол. Бяха оставени главно войниците и обекта на разработка „Предател“, за които имаше данни, че при усложнена обстановка могат да избягат зад граница. Ходът на следващите действия показа, че това мероприятие е целесъобразно“, подчертава началникът на ВКР.

По време на пътуването и дислокацията е придобита нова агентура от войнишкия, сержантския, старшинския и офицерски състав. „Независимо от интензивната работа по придобиване на нова агентура, придобитата такава сред войнишкия състав беше недостатъчна при новите условия. Този факт бе недостатък в работата на оперативния състав“, отбелязва ген. Терзиев.

Не така стои въпросът с агентурата от офицерския състав, който е правилно решен. „Агентите от офицерския състав участваха в изпълнението на най-отговорните задачи в комендатурите, при охрана на овладените обекти, при патрулирането по градовете и др. Те осъществяваха контакт с граждани на ЧССР и контролираха поведението на подчинените им военнослужещи. Благодарение на това на територията на ЧССР чрез тях бяха получени редица оперативни данни за отделни граждани враждебно настроени към съюзните войски, или пък готови да ни оказват помощ. C някои от последните, след преоценка на данните бе установен оперативен контакт от нас или съветските другари и използвани за работа в гражданското обкръжение. Голяма част от агентите-офицери бяха наградени с грамоти от командването на корпуса и армията“, посочва ген. Терзиев.

В доклада началникът на ВКР плътно се придържа към опита на съветските другари, който смята за безценен. Такъв е случаят с решаването на въпроса с резервната агентура. Без нейното наличие ОР не са в състояние бързо да преустроят работата си съобразно новите задачи при бойна обстановка. „Като се има предвид практическия опит на съветските другари, трябва да се направи извода, че е наложително да се вземат всички мерки, щото въпросът с резервната агентура при всеки ОР в управлението да се реши, тъй като това е съществен елемент от бойната готовност на ВКР. Резерв от агентура трябва да има из средата на всички категории военнослужещи“, категоричен е ген. Терзиев.

Важно място е отделено и на качествата на ОР, като се посочва, че някои от тях не са били достатъчно смели и решителни и са се „ослушвали“. Също така е имало пропуски и в подготовката на агентите и техните действия в отговор на „провокационните въпроси, които са им задавали чехословашките граждани“. Като конкретен пример е посочен протестен митинг, на който местните работници са били убедени, че „българските войски са взели хляба, предназначен за тях“. „Наш агент е наблюдавал всичко това, но своевременно не реагира, а на срещата донася за обстановката непълно. Ето защо целесъобразно е агентурата още в мирно време да бъде запознавана и обучавана за действия на противникова територия“, прави извод ген. Терзиев. От информацията, която той излага става категорично ясно, че участието на България в потушаването на Пражката пролет не се е приемало положително от чехи и словаци.

Бойната обстановка, в която са били поставени нашите полкове, показва, че не е бил решен напълно въпросът с личната бойна готовност. Тук отново началникът на ВКР се обръща към челния опит на съветските другари, които си носели и цивилни дрехи. Така те по-лесно можели да влязат в контакт с чехословашките граждани, които не се доверявали на хора в униформа.

Като особено важна е отбелязана агентурата в средите на младите офицери. Ген. Терзиев посочва, че „контрареволюционните сили“ в Чехословакия се опитват да влязат в контакт с младите офицери, разчитайки, че могат да им окажат влияние. „Обстоятелството, че младите офицери са по-податливи на влиянието на идеологическите диверсии, на провокации, поддават се на настроения и др., налага вербовки на агентура от този среди“, отбелязва ръководителят на Трето управление.

Агентурата трябва да следи и да предотвратява „изменническите тенденции“. „В тази връзка да се държи под наблюдение контингентът годен за измяна на Родната и постоянно да се изучават ежедневните прояви“, препоръчва ген. Терзиев. В резултат на такава организация на работата е „доловена подготовката за измяна на Родината на войник от 12 МСП, след което той е задържан и предаден на Следствения отдел на ДС“.

За да се установяват настроенията на военните се проверява тяхната изходяща и входяща кореспонденция. „Проверката на кореспонденцията обаче се налага да се извършва по-бързо и по-качествено - в смисъл да не се задържат много писмата или пък да оставят следи по тях, което се допускаше при тези събития и създаваше настроение в личния състав против това, окачествявайки го като израз на недоверие. От данните, които се получиха от агентурата бе видно, че личният състав бе убеден в това, че се проверява кореспонденцията и негодуваше от същото“, обръща внимание ген. Терзиев.

През 1968 г. в Чехословакия избухва така наречената „Пражка пролет“, а начело на промените е местния партиен лидер Александър Дубчек, който си поставя за цел да реформира страната и да изгради „социализъм с човешко лице“. Започналите процеси в Чехословакия, която има най-старата демократична традиция сред държавите от Източна и Централна Европа, много бързо събуждат подозрението на СССР. Съветското ръководство изключително внимателно следи случващото се в Чехословакия и се опасява от излизане на страната от орбитата на Москва, което ще създаде и сериозни стратегически проблеми, прекъсвайки сухопътната връзка между съветските сателити на север и юг. В тази обстановка е взето решение за навлизането на страните-членки на Варшавския договор на територията на Чехословакия, за да бъдат подкрепени „здравите сили“. България също участва в потушаването на „Пражката пролет“ с изпращането на 12-и и 22-ри мотострелкови полкове. Българското присъствие продължава от 21 август до 22 октомври 1968 г., след което нашите части са прибират обратно в страната през СССР.

Източник: БГНЕС