Джон Малкович: Да се препречва влизането на хора в театър не е признак за цивилизовано общество

„Мисля, че няма какво да се каже. Това е нещо, срещу което хората са решили да бъдат. Не съм сигурен колко изобщо са прочели пиесата? Това е доста известна творба, много позната и добра, според мен – смешна. Не съм българин, но не мога да си представя защо тази художествена творба, чието действие се развива в България, с чаровни български герои, би се считала за толкова обидна. Хората обаче се засягат от това, което счетат за обидно. Бих предпочел да можех да поканя протестиращите да изгледат постановката, защото се съмнявам, че щяха да я счетат за така обидна. И разбира се, това никога не е било моето намерение, нито на Народния театър. Това е забавна, чаровна романтична комедия. Това е.“ Това заяви режисьорът Джон Малкович на продукцията „Оръжията и човекът“, която предизвика протести и сблъсъци пред Народния театър. 

За своя опит с българската публика Малкович споделя: „Не съм имал много публика – може би по-малко от 60 души са я гледали. Няма как да знам, но хората, които бяха там снощи, се смяха на това, на което очаквах, и мисля, че им хареса. Но съм имал постановки пред българска публика едва няколко пъти. Тук, в Народния театър, играхме постановката „В самотата на памуковите полета“, като публиката беше много радушна. После и във Варна, не си спомням дали имахме една или две постановки. Беше на един вид опера, творба, съчетаваща класическа музика – „Адска комедия“, която всъщност беше изключително дълбоко обидна и то по много начини. Много притеснителна история, но публиката беше страхотна. Опитът ми тук е с актьорите, които са невероятни. Много ми хареса да идвам на работа всеки ден, да гледам какво правят, какво им е хрумнало. Те са смешни, смели, проницателни, много добре подготвени, много изобретателни. За мен бе и още е истинско удоволствие.“

Относно малката публика, присъствала на премиерата, той разказва: „Знаете ли, забавно е. Миналата седмица изпратих на един много добър приятел от ранните ми дни в театъра къде репетирахме. Там има 89 места, а нашият театър имаше 88 места. Често и нямахме изобщо публика. Не се притеснявам особено от това. За комедията по-голямата аудитория е полезна, но за драматична постановка не е от такова значение. Но никога нямам очаквания. Твърде стар съм за очаквания. Дали има петима, или пълна зала, не знам. Не го мисля толкова. Жалко е за Народния театър, че толкова малко от закупилите билети успяха да влязат. И това не бива да е позволено. Протестиране – да, но да се препречва влизането на хора, това не е признак за цивилизовано общество.“

За реакцията си по време на празната зала режисьорът споделя: „Нищо. Говорих с приятели, които бяха тук, по други теми. Имаше сърби, дошли от Народния театър в Сърбия, защото това трябва да е пиеса, създаваща враждебна обстановка към сърбите. Така поне ми казаха, което е абсурдно. На тях им хареса, поне ми се струва. От страната на баба ми имам сръбски корени. Харесвам Сърбия. Играл съм там. Всичко, изречено за пиесата, няма нищо общо с пиесата. Но това е нещо българско, нещо за политическа власт и прочее. Не целя да обиждам българската армия нито памет от войната, нито каквото и да е било за България. Тук съм, защото харесвам България. Но както казах, хората се засягат по ред причини, а понякога поводът е да получат повече власт, не толкова, че са засегнати. Това е мое лично мнение. И го виждам навсякъде по света. Това не е само български проблем – това с тази пиеса. В цял свят има такива проблеми. Казваш това? Как смееш?! Наченато е движение за ограничаване на свободата на словото, под претекст, че е език на омразата. Протестиращите срещу тази постановка имат пълното право да заявят колко не им харесва. Нито един от тях не я е виждал, но няма никакъв проблем, трябва човек да има право да заявява какво не харесва. В свободните общества няма проблем. Но да се възпрепятстват други хора да дойдат, да преценят сами за себе си, това е кощунство. Да мразиш… Хората постоянно мразят неща. Но аз не мразя това, което правят протестиращите, особено искрените такива – какъвто и процент да са. Няма да се засегна от това, че те са се засегнали. Хората се обиждат от каквото решат. Нямам нищо против. Работата ми често е обиждала хора и аз често съм засягал хора. Разбирам.“

Режисьорът добавя пред Нова тв, че не е първият път, когато изпитва подобна реакция на своя постановка: „Правихме пиеса на велик аржентински писател. Не мога да кажа, че вината бе моя. Но имахме дата за постановка в Буенос Айрес, три дни да подготвим драматизация, която адаптирах по велик аржентински роман – „Герои и гробове“, със заглавие „Доклад за слепите“, което бе 24-минутна класическа музикална творба – 25 минути да е била. Някои хора много тежко се засегнаха от тази. Другата пиеса, която се наложи да правя в отчаянието си, създадох предния ден, защото промоутърите бяха обявили, че е вечер с мен. Щях за 25 минути да правя събитие в рамките на нещо друго. Ясно бях заявил на тогавашния ми агент. Неколкократно и недвусмислено го уточних. Но като пристигнах в Буенос Айрес беше наречено „Вечер с Джон Малкович“, което изобщо не ми беше приятно. Не успях да разбера кой го бе казал и всички ме лъгаха за това кой го е нарекъл „Вечер с Джон Малкович“. Тогава режисирах постановка в Лондон и съвсем ясно бях заявил, че ще дойда и ще играя в Буенос Айрес, Мендоса. Много се радвах да го направя, но само това щях да правя вечерта. Вместо това направихме съвсем различна постановка, за която също се оплакваха.“

На въпроса дали събитията променят мнението му за България и българите, режисьорът отговаря: „Не, не. Разочароващо е, че хора, които са искали да го гледат, не успяха да влязат. Но мога да си представя да се случва в цял свят, често. В университетите в Америка студентите не искат да слушат речи, с които не са съгласни. Как го постигат? Наричат го език на омразата, неприлично или фашистко, какво ли не. Не, те са фашисти, защото може да изслушат нещо, с което не са съгласни и според мен е основополагащ елемент от културата да можеш да изслушаш неща, с които не си съгласен.“

Относно вярата си в доброто и човечеството той казва: „Не. Видял съм много неприятни неща в живота си. За съжаление, според мен е чаровна, забавна пиеса с наситени и интересни български образи. Това ме натъжава. Жалко е. Още от лятото ми бяха казали, че постановката може да породи спорове. Казах на театъра, че вероятно не бих могъл да направя друга пиеса тази година, защото е твърде късно тепърва да избера нещо, да го подготвя, да организираме всичко, но с удоволствие бих го направил, ако искате така да действаме. Именно това бе решението на Народния театър и го уважавам. Много се радвам, че го направих. Ако дойде публика, смятам, че ще им хареса. Наистина просто никак не я считам за обидна, но това не променя мнението ми за хората. За мен, политически движения… За това съм доста циничен, защото съм циничен на тема политика и идеология. Това, което използват хората за политическо внимание или власт, не ми харесва особено.“

Малкович обобщава опита си в България, като подчертава, че би се върнал за друг проект, ако бъде поканен.