Екологична катастрофа: Язорив "Копринка" на дъното. Хиляди риби са мъртви

Язовир „Копринка" осъмна с гледка, която всява тревога и възмущение – стотици мъртви риби покриха бреговата ивица и повърхността на водата. Кадри на бедствието бързо се разпространиха в социалните мрежи, предизвиквайки вълна от гневни коментари и призиви за незабавна намеса. Екологичната криза, която според риболовци и експерти е била предизвестена, поставя на карта бъдещето на една от най-богатите на риба екосистеми в България, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.
Гледката по протежение на бреговете е потресаваща. Хиляди екземпляри, предимно бяла риба, но и щуки, платики и каракуди, лежат безжизнено в плитките води. Основната версия за масовия мор, споделена от всички запознати, е критично ниското ниво на водата и последвалата липса на кислород – състояние, известно като аноксия.
Според последните данни, нивото на язовир "Копринка" спада с обезпокоителни темпове – с близо метър на ден. Към средата на юли обемът на водата е спаднал под 40% от общия му капацитет, като прогнозите са до края на седмицата да достигне критичните 30%. Съществуват сериозни опасения, че ако тази тенденция се запази, до края на лятото водоемът може да достигне така наречения "мъртъв обем", което би имало катастрофални и необратими последици за цялата му екосистема.
Мартин Нанев от Централната рибоопазваща организация обясни пред БГНЕС, че механизмът на измирането е почти сигурен: "При тези условия планктонът започва да цъфти, след което загнива, а този процес изисква огромно количество от разтворения във водата кислород, който е жизненоважен за рибите". 
Проблемът обаче не е от днес. Риболовци и природозащитници от години алармират за неразумното според тях управление на водния ресурс, особено през летните месеци.
Валентин Димитров от местната структура на Централната рибоопазваща организация в Копринка коментира дългогодишните пропуски в управлението на язовира: „Трябва да се планира изпускането на язовира съобразно прогнозите за времето. Разбираме, че вода не трябва да се изпуска в размножителния период, когато хайверът е хвърлен. Язовирът трябва да се държи на ниво, за да може този хайвер да се излюпи. Тази практика обаче не се спазва от пет-шест години. Започва се с изпускането още от средата на май – уж за напояване на оризища, уж по други причини, и резултатът е видим. Язовирът е празен още в края на юли, а дъждове евентуално чакаме чак през август-септември. Вече две години проблемът е наистина голям, защото язовирът не се пълни до необходимия си обем."
Думите му се потвърждават от събития в близкото минало. Още в началото на юли тази година имаше сигнали за мъртви риби, макар и в по-малък мащаб, а през август 2024 г. бе съобщено за измиране на ценни есетрови риби в рибовъдно стопанство в язовира, отново поради критично ниските водни нива.
Язовир "Копринка" не се използва за питейно-битово водоснабдяване, а основно за производство на електроенергия и за напояване. Той обаче е от стратегическо значение за водния баланс в региона, тъй като от него се захранва язовир "Жребчево", чието ниво също е критично ниско – около 25% от полезния му обем.
За местните рибари случващото се е истинска трагедия. Те с години са полагали грижи, участвали са в многократни зарибявания и са се борили с бракониерите, за да превърнат "Копринка" в притегателен център за спортен риболов от цялата страна. Сега те с безсилие наблюдават как трудът им отива на вятъра.
Мартин, един от дългогодишните пазители на язовира, не скри разочарованието си: „Помня този язовир пълноводен, а сега го виждаме... прилича на баня. От години полагаме грижи както за рибата, така и за спазването на правилата. „Копринка" е предпочитано място за отдих, защото язовирът държи риба, има естествена популация, която се развива много добре. За жалост, в момента е загинала почти всякаква риба във водоема – бяла риба, щуки, платики, каракуди, червеноперки. За мен причината е само една – рязкото спадане на нивото на водата. Няма друга причина, която да нанесе такава щета. Нямам думи... От години се борим, следим за бракониери, а сега виждаме това. Нещата не са никак розови."
Сигнал за бедственото положение е подаден до Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Очаква се инспектори да извършат проверки на място и да вземат проби от водата за анализ. Резултатите от тях трябва официално да потвърдят или отхвърлят версията за липсата на кислород като основна причина за екологичната катастрофа. Дотогава остава тревожното очакване на местната общност и въпросът дали отговорните институции ще предприемат адекватни и дългосрочни мерки за спасяването на язовир "Копринка".