Екоминистърът: Споделеният душ пести вода

Сандов защити българската мусака от проучвания, че е с най-голям въглероден отпечатък в Европа, но препоръча да не се прекалява с нея

Мусаката застрашава климата, обяви британски сайт, позовавайки се на научно изследване. Измежду вариантите на ястието на Балканите като „най-опасна за климата“ е посочена българската рецепта за мусака, понеже изисква най-много месо и се приготвя най-дълго. Изчислено било, че една порция българска мусака отделя средно 11 971 грама въглероден диоксид, което е голямо число, като се има предвид колко големи са тавите с мусака у нас.

„Да, храната ни може да се измери в изразходвана вода и енергия, както и със своя въглероден отпечатък при нейното отглеждане, преработка, транспорт, съхранение и приготвяне. Не, българската мусака не е с най-голям въглероден отпечатък измежду популярни европейски ястия, независимо от направеното проучване на британски сайт. Най-малкото защото един класически телешки стек (белгийски например, или испански), съдържа много повече месо, което води до по-високо ниво емисии парникови газове на порция“, написа във Фейсбук профила си министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.

Той подчертава, че  българската мусака съвсем не се прави с кайма само от телешко месо, а най-често е от смес на свинска и телешка, което също намалява нивото на емисиите.

„Но понеже се отвори тема за мусаката, да си кажем и нещо друго: никак не е полезно да прекалявате с това традиционно за района ни ястие, поради чисто здравословни причини. Всеки диетолог ще ви каже, че никак не е полезно смесването на месо, яйца, мляко, картофи и брашно, особено пък ако се ядат и с хляб. Та, както за почти всичко, и по тази тема важи същата логика: грижата за планетата Земя и за личното Ви здраве е една и съща задача. И тази задача започва с премахване на отричането и отлагането. Има добри традиции, както и такива за преосмисляне“, обобщава той.

Сандов отговаря и на шеговитите коментари, че ще ни вземат мусаката.

„Аз ще опитвам да давам и препоръки, които да компенсират. Ето например споделеният душ пести вода, а с това и електроенергия, с което пък се ограничават емисии“.

Фейсбук