Етнолог: Българската традиция е жива, независимо от превратностите на времето

Слагаме на масата същото като бабите ни – варен боб, сарми, пълнени чушки, тиквеник, лук, чесън, орехи

Д-р Иглика Мишкова, етнолог и уредник на Националния етнографски музей към БАН, разкрива специално за Tribune.bg символиката на българските традиции и обичаи на Бъдни вечер и Рождество Христово. Каква трябва да бъде трапезата, какво е значението на Бъдника, как се замесва питата с късмети, как традицията обединява семейството и го връща към вярата, към корените по време на едни от най-важните християнски празници.

На 24 и 25 декември празнуваме едни от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер и Рождество Христово. Разкажете ни какви са традициите на тези празници, кои са позабравените от българина обичаи?

- Бъдни вечер и Рождество Христово са едни от най-важните християнски празници, които свързваме с раждането на Младото слънце, на Младия бог – Исус Христос. Трудно ми е да кажа кое от обичаите е забравено, защото това е един от празниците, които свързваме с близки, семейство и обредни трапези, които няма как да бъдат изтикани далеч от празничната ни система. А и традицията се развива, затова е жива, независимо от превратностите на времето. По-скоро днес обредните действия се извършват, въпреки загубеното знание за символиката и значението им.

Един малко познат символ на Бъдни вечер е Бъдникът – разкажете ни за него?

- С набавянето на бъдника са били ангажирани мъжете във фамилиите. Мъжът е трябвало да отсече дебело дърво, което да бъде „облечено” в бяло платно и миросано с тамян, восък и зехтин или краве масло. Дървото се пази изправено до огнището, а след прикадяването на трапезата, къщата, постройките, се слага в огнището. То трябва да гори там през цялата нощ. Пепелта му се пази, защото се вярва, че притежава голяма магическа сила и стопаните я разпръскват по градини и ниви за плодородие.

Самият бъдник е символ на младия Бог, който ще се роди в коледната нощ. Локалните наименования на бъдника са разнообразни – прикладник, коладник, дървото е различно – дъб, круша, но функцията му е да поддържа огъня през цялата нощ и да не угасва. Начинът на отсичане, пренасяне в къщата и приготовлението му е променен още в началото на 20 в., по-късно почти изчезва. Днес има засилен интерес към подготовката на бъдник и неговата роля от хората, които имат камини или се отопляват по начин, при който могат да използват бъдника в ритуала на Бъдни вечер.

Всички знаем, че ястията на Бъдни вечер, който е последният от 40-дневните коледни пости, трябва да са постни и нечетен брой. Какви са особеностите по отношение на тази традиция, какво включва тя?

- Да, ястията са постни на Бъдни вечер, броят им е нечетен в повечето региони на страната, а самите гозби се различават. Естествено, в миналото във всеки край се слагали такива произведения на трапезата, каквито се произвеждали в региона. Времето днес е различно и освен традиционните ястия, често включваме нови, екзотични продукти, които вече са част от ежедневието ни и начина ни на хранене.

И на днешната Бъднивечерска трапеза, както при бабите и прабабите ни, се редят варен боб, сарми, пълнени чушки, тиквеник, лук, чесън, орехи. Мнозина знаят, че по счупения орех и неговата пълнота може да се гадае за бъдещата година. Е, пълнените ни чушки надали ще ни гарантират качулати пилета, ако не отглеждаме такива. Различни са и бройките на ястията на трапезата – седем, колкото са дните на седмицата, девет, колкото се носи едно дете в утробата на майката, 11 или 12 – колкото са месеците на годината.

Това, което е най-важното за трапезата за празника, е хлябът.

Някога е имало три групи хлябове, според символиката на декорацията им. Първата група хлябове са тези, които са посветени на празника и са един вид безкръвно жертвоприношение, а имената им са боговица, божичник или светец. Другата група хлябове са посветени на поминъците - кола, гумно, харман; и последната на хлябовете за коледарите - витите, превити краваи.

Някогашните хлябове за поминъците са изобразявали различните постройки с животните, нивите, орачите, овчарите. Днес вероятно новите професии и основни поминъци на хората също могат да намерят място върху хлябове. Голяма част от благословиите, които изричал стопанинът, чупейки питката, са сходни.

Как се замесва питата с късмети, каква е символиката?

- В някои части на страната в питката се слага само сребърна пара, а в други се слагат и дрянови пръчици, които се наричат. Всичко зависи от локалните или фамилни традиции. Някога обредният хляб се замесвал по специален начин. Брашното се пресявало през три сита, прикадявало се с палешника, водата трябвало да бъде мълчана, неначната и цветна.

Тя се донасяла в бял менец от мома или млада невеста, оженена есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала. Тестото се месело с жегъла от ярема. Месела го най-старата жена във фамилията, а другите помагали. Като се замеси, втаса тестото, идело време за декорацията на хлябовете. И в този процес вече личи големият майсторлък, показват се уменията на писачките на хлябовете. Внимавало се и как се пекат хлябовете, защото е важно да се виждат шарките.

Каква е трапезата на Коледа?

- Общото и някога и днес е стремежът да бъде пълна трапезата с различни ястия, защото колкото повече ястия има на нея, толкова по-плодородна ще бъде годината. Някога хората поставяли слама под трапезата си, така както Христос е роден в яслите със слама. А тази слама не хвърляли, разхвърляли я из градините, та да се ражда повече плод. И пепелта от бъдника пазели, разпръсквали за плодородие, слагали от нея в семената за посев, а и лекували. Днес в много семейства внасят слама в домовете си специално за бъднивечерската трапеза, но надали знаят добре за какво да я ползват след вечерята и че не бива да я изхвърлят. Когато всички ястия са на масата, а домашните са се събрали, най-възрастният мъж в семейството вземал палешника от ралото, слагал върху него въглени и тамян и прекадявал три пъти трапезата, а после останалите помещения в дома, селскостопанските постройки. Днес с палешници не разполагат семействата, за мнозина думата на това оръдие на труда е неизвестна, но в църковните и сувенирните магазини могат да се намерят кадилници от различни материали, специален въглен и тамян. Тази традиция е жива в много български фамилии, защото каденето дава обредност и святост на трапезата и дава святост на приготвената храна. Някога след прикадяването стопанинът отивал да сложи бъдника в огнището, след което се връщал на трапезата. Там той начупвал обредния хляб, като първото парче се нарича на Бога, второто на къщата, следвали нивите, животните, стопанинът, стопанката и поред към най-малките. В хляба и днес както някога се слага пара, като този, който получи парчето с парата, ще бъде съпровождан от късмет през годината. Парчето за Бога се оставя нависоко, до домашната икона, та да се радват на високо жито с големи класове. По време на вечерята никой не бива става от трапезата, а ако се наложи, се ходи наведен. Когато приключат всички с хапването, стават заедно. Тази трапеза не се вдига през цялата нощ.

Кои са другите важни символи на двата празника?

- Коледа е празникът на семейството, нощта, в която всички очакват чудото на Рождеството и събира всички членове на фамилиите от близо и далеч в семейното огнище. На нея се оказва почит и към прадедите, защото в тази нощ небето се отваря и светлината може да се види от праведните, а всеки може да си пожелае нещо и то ще се сбъдне. Децата очакват идването на Дядо Коледа, който носи подаръци и ги оставя под елхата. Бъдни вечер и Коледа са най-топлите празници, свързани с топлината в душите на хората, очакващи чудото в магическата нощ.