Европейският център за транспортни политики: Чии интереси обслужва министър Андрей Цеков?

Защо пробите от Северната скоростна тангента продължават да стоят в кабинета на министър Цеков, вместо да са предадени на българската и(или) европейската прокуратура?-питат още от центъра

Чии интереси обслужва министър Андрей Цеков, питат от Европейския център за транспортни политики с публикация във Фейсбук.

От там обясняват въпроса си с интервюто за предаването „Здравей България“ по Нова телевизия на 21 август 2023 година на министъра. В него той обяви, че изследванията на състоянието на настилката на Северната скоростна тангента (ССТ), извършени от Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) с лицензираната в ЕС партньорска лаборатория на Техническия университет в Загреб, не били направени по методиката, по която трябвало да се извършат - тази на Института за пътища и мостове (ИПМ).

„Същото било и с ядките, взети както от споменатите ни хърватските ни партньори, така и от лицензирана в ЕС австрийска лаборатория, също наш партньор. Въпросните изследвания доказаха нееднозначно липсата на пластове материали, които е трябвало да бъдат вложени при изграждането на ССТ. Според министър Цеков ядките били взети от участъци, на които е изтекла гаранцията и държавата нямало как да предяви претенции към изпълнителя. Пропуска обаче факта, че е очевидно, че става дума именно за невложени изначално материали, което е различно от качеството на вложените материали. Буди размисъл и признанието, че въпросните ядки стоят в кабинета му, вместо да бъдат предадени на прокуратурата, включително на европейската, защото за изграждането на ССТ са използвани и европейски средства“, пишат от ораганизацията.

„Министър Цеков отрече и изследването, извършено с лицензираните от ЕС георадари от нашите партньори, и също показващо липсата на пластове в настилката. И обяви, че до месец ИПМ ще направи свои тестове със „скенер за равнинност“.

Важно е да отбележим, че георадарът показва състоянието на пътя в дълбочина до Зона А, докато „скенерът за равнинност“ измерва неравности и деформации по повърхността на асфалтовото покритие и е нещо съвсем различно от изследване с георадар. По-точно ИМП разполага с Профилограф MARK II на Dynatest и Профилограф MARK IV на Dynatest, като първият измерва равността на пътя в IRI (международен коефициент на равност), разполага с 3 лазера и видеокамери за заснемане на пътя, а вторият измерва равността на пътя в IRI и разполага с 2 лазера.

Важно е също да посочим, че ИПМ разполага и с плоча с динамично натоварване (лек уред с падаща тежест) за определяне на динамичните модули и степента на уплътняване, уред „Geo Gauge” за определяне на модула на еластичност и коравината на изпитвания пласт, балонен обемомер за определяне на обемната плътност на място, уред за определяне на водното съдържание по метода с калциев карбид, джобен пенетрометър, електронен уред за определяне на pH на почвите. Припомняме обаче, че точно такива изследвания бяха извършени от австрийската лаборатория при проучването на състоянието на ССТ. Беше използван и дефлектометър, какъвто в България изобщо няма.

Обобщено, на база изнесените по-горе факти и на казаното от министър Цеков по Нова телевизия, ЕЦТП пита следното:

- Защо пробите, предоставени от ЕЦТП на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, продължават да стоят в кабинета на министър Цеков (по негови думи добре описани), вместо да са предадени на българската и(или) европейската прокуратура?;

- Ще предаде ли министърът ядките на някоя прокуратура?;

- Прави ли разлика министър Цеков между гаранционен срок и невложени изобщо материали?;

- Колко километра автомагистрали и първокласни скоростни пътища в България, които са в гаранция, ще бъдат изследвани за месец от ИПМ с взимане на ядки през 10 метра? (думи на министър Цеков от интервюто);

- Обслужва ли министър Цеков нечии бизнес интереси, например на строителни фирми, отричайки изследванията на лицензирани в ЕС лаборатории, защото в крайна сметка ИПМ е само една вътрешноведомствена лаборатория, пряко подчинена на АПИ и МРРБ, която дори не е акредитирана според изискванията на ЕС да извършва подобни изследвания и измервания?“, питат от Европейския център за транспортни политики.