Фермери масово се отказват да гледат овце и кози

Броят на отглежданите у нас овце и кози намалява, а основните причини стопаните да се отказват са ниските изкупни цени на качественото мляко и непосилната административна тежест, съобщи Нова ТВ.

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация отчитат този факт и постоянно правят постъпки към ресорното министерство за облекчаване на режима.

Съпредседателят на асоциацията Симеон Караколев обяснява, че само изискванията на земеделското министерство към един животновъд са девет страници, независимо дали той отглежда 50 или 500 животни.

„Ако прибавим изискванията на Министерството на финансите, на околната среда и водите, на вътрешните работи, на труда и социалната политика, плюс общинските наредби – този животновъд от 20 страници изисквания няма да падне. Принуждаването на голяма част от малките и средните стопанства да ликвидират и да сменят попрището, за да отидат като берачи на ягоди в Англия, вече е тенденция“, категоричен е Караколев.

В момента изкупната цена на един литър качествено овче мляко е едва 80 цента.

Красимир Кирилов от Арбанаси вече няма овце и кози, въпреки че ги е отглеждал в продължение на 20 години.

„Първо козите, а след това и овцете. По никакъв начин, колкото и някои да се заблуждават, няма да изкарат пари от овцете и козите. Аз за 20 години не съм научил как се изкарват пари от тях“, споделя животновъдът. В момента той отглежда крави, но признава, че е на път да приключи и с тяхното отглеждане.

Сходна е ситуацията и при Пламен Пенев – ветеринарен лекар и животновъд, който повече от четвърт век отглежда овце в семейната си ферма край Севлиево. Постепенно обаче е принуден да намали стадото си.

„В един момент се установи, че от 800 животни просто не можем да реализираме продукцията, не си заслужава да се гледат толкова. В момента сме стигнали до 600“, разказва той.

„Има толкова документация по отношение на ветеринарни и европейски изисквания. Аз имам четири класьора с по пет-шест дневника, които трябва ежедневно да се попълват. Според мен поне 40% от тях са тотално безсмислени“, възмущава се Пламен Пенев.

Той обяснява, че се налага да отделя един човек, който да се занимава само с документацията.

„А кой да се качи на трактора да коси, да прибира фуражи, кой да ходи да жъне, кой да храни, да дои и да лекува? Кому са нужни тези дневници?“, пита риторично овцевъдът.