Футуролог: Изкуственият интелект трансформира всички сектори, политиците не разбират проблема в дълбочина

Изкуственият интелект (ИИ) вече реално променя нашия живот и в частност икономическите, социалните и културните отношения. Няма сфера, в която той не навлиза и не трансформира.

България, в частност, и Европа като цяло изостават в реакцията на този тип технологии и регулациите.

Няма да изчезнат цели професии, но отделни сегменти ще бъдат заменени технологията.

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Мариана Тодорова, футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН.

Доц. Тодорова даде примери за последиците от революционната технология в редица сфери и отрасли.

„В медицината наблюдаваме изцяло положителен ефект – възможност за ранно диагностициране, съвсем друг тип хирургически интервенции и преобразуването на медицината от реактивна към превантивна. Към това се стреми човечеството от доста дълго време. Променят се земеделието, бизнеса и се създава нов тип реалност чрез т.нар. феномени на дигиталните близнаци. Цялата наша материална инфраструктура има свои двойници в дигитална среда и вече се оказва по-сложно да опазим сигурността на тези двойници, отколкото на реалната ни инфраструктура“, подчерта футурологът.

Доц. Тодорова отбеляза, че технологията може да атакува всички сетива, тъй като технологичните компании внедряват концепцията за смесена и виртуална реалност.

„Последният хит, случващ се благодарение на ИИ, е как зрителите могат да наблюдават състезание от формула 1 чрез дигитални близнаци. Много от големите технологични компании внедряват концепцията за смесена и виртуална реалност. Така ние можем да видим какво вижда пилота в кабината, какви емоции изпитва. По-забавно и по-интересно е, но същевременно задълбочава проблема с пристрастяването – ние прекарваме повече време не само пред екрана, но и в новата реалност“, заяви доцент Тодорова.

Тя обясни, че в световен мащаб през миналата година 55% от компаниите вече са използвали големите езикови модели за различни решения. За България няма ясна статистика, но спрямо световния мащаб, употребата е с 50% по-малко и между 17 и 35 на сто в зависимост от размера на бизнеса.

Доц. д-р Мариана Тодорова води уебинар на тема „Новите тенденции в игралната индустрия“, организиран от Фондация „Отговорна игра“.

Тодорова посочи, че игралния сектор има няколко принципа, сред които персонализацията. Създават се игри със съответните сюжети. Ако играчът е млад човек, сюжетът изглежда по един начин, ако е представител на средната възраст, по друг, така че интересът да бъде по-голям.

Навлиза и принципът на т.нар. принцип на геймификация или игровизация със сложни, забавни сюжети, в който има преодоляване на предизвикателства и решаване на задачи. Най-модерните игри търсят да дадат на играча някакъв тип изграждане на умение, тоест игралната индустрия се съюзява с образователната и фокусът се премества към обучението.

Мариана Тодорова изтъкна, че с помощта на ИИ могат да се предотвратяват измами и да се спомага борбата със зависимостите в хазартния сектор. Изкуственият интелект може да отчете времето, което играчът е прекарал в съответната платформа, средствата, които е изразходвал, поведението му и колко часа е прекарал пред екрана без да става.

„ИИ може да спре потенциална зависимост, включително като информира както самия играч, така и операторите за навлизане в „опасната зона“, подчерта доц. Тодорова

Тя посочи, че рискът от ИИ е събирането на много данни, които са чувствителни за самите нас:

„Например, ако искаме да изберем продукти от дигитален магазин, който използва ИИ, платформата би могла да проследява нашия поглед и по лицевата експресия да анализира нашето поведение и склонността ни към правене на избор за дадена стока. На един вторичен план платформата може да ни показва различни реклами, така че да ни склони да купим конкретен продукт.“

Мариана Тодорова посочи, че този принцип може да бъде прилаган и в политическите кампании.

„Ако един политик иска да достигне до нас чрез социалните медии, свързани с ИИ, ние може да бъдем много добре профилирани и да получаваме персонализирани послания от конкретен политик, така че той да ни спечели на своя страна“, обясни тя.

Цяла нова страница се отваря и чрез т.нар. дълбоки фалшификати, включително в България.

Тодорова подчерта, че за да се справим с влиянието на ИИ, трябва да имаме особена дигитална грамотност.

„Можем да срещнем рискове от фалшиви новини, личности и послания. Ползвайки езиковите модели като ChatGPT, трябва да знаем, че те много често предлагат фалшива информация, халюцинират просто защото не са тренирани на съответните данни, или репродуцират предразсъдъци – расови, полови и други“, каза още тя.

Съществуват и други екзистенциални рискове. В Пентагона от няколко години тече дебат дали ИИ трябва да бъде свързан с автономни и в крайна сметка ядрени оръжия. По този начин се създава противоречие, защото ако една от страните използва технологията, и другата трябва да го направи, така че да запази конкурентното си предимство.

На въпрос на БГНЕС кой професии са най-застрашени от ИИ, Тодорова посочи медийната сфера, образованието, създателите на съдържание, земеделието и длъжности, които не изискват уникални умения.

„Редица медии в медийния сектор съкратиха хиляди младши журналисти, които просто превеждаха или пишеха съдържание, което е чисто информационно и в него няма критичен анализ, не е публицистика или разследваща журналистика. Това се случи, защото ИИ върши тези задачи превъзходно. Същото пролича и в образователна система, когато рязко учителите и професорите в американските университети забелязаха колко се е подобрило качеството на писане на текстове от студентите, а по-късно се разбра, че това е работа на ChatGPT 3“, припомни д-р Тодорова, като предупреди, че са заплашени всякакъв тип създатели на съдържание, редактори, служители в кол центрове, хора, които се занимават с тип превод, който не изисква виртуозно владеене на езика, охранители, и други конкретни професии, които не изискват някакви специални умения.

ИИ обаче не навлиза само в сфери, които изискват рутинен или повтарящ се труд. Висококвалифицирани процеси също са застрашени. При правните анализатори и юридическата работа в Америка също има сериозно съкращаване, защото там правото е прецедентно и съответно обучението на ИИ е по-лесно. В медицината също се очаква намаляване на личните лекари, защото ИИ може да се справи с тривиалните диагнози при хора в добро здраве.

„И все пак не става въпрос за изчезване на цели професии, а за замяна на отделни сегменти от страна на технологията. В същото време ИИ ще създаде нови професии като промпт-инженер, който прецизира какво точно питаме ИИ, така че да получим най-добрия и точен отговор. Вече има такива специалисти и в англосаксонския свят те взимат около 220 хил. долара на годишна база. Тенденцията е да се върви към преквалификация и надграждане на уменията“, отбеляза Тородова.

Тя подчерта, че националните политики и държавните решения са ключови за решаване на този вече съществуващ конфликт, особено за младши специалисти.

На въпрос на БГНЕС дали българската държава си дава сметка за последиците от Изкуствения интелект, Тодорова отговори:

„Политиците все още не разбират в дълбочина сложността на този проблем. Въпросът касае една сериозна дискусия между бизнеси, академии, общество и политици. Хора като Сам Алтман и друг тип технологични лидери сами изискаха от Конгреса на САЩ и други важни институции регулация, защото осъзнават огромното бреме, ако само те носят отговорността“.

Според Тодорова България в частност и Европа като цяло изостават в реакцията на този тип технологии, а образователната система се нуждае от изцяло нов подход.

„До скоро Европа изоставаше и в регулациите, макар че от началото на тази година Европейската комисия предложи пакет, който все още е ориентировъчен. Все още обаче не виждаме адекватни мерки. Този толкова силен инструмент като генеративния изкуствен интелект дава на децата множество отговори и много по-улеснен и съкратен път, отколкото Google и Wikipedia. Вече има модел и на български език – BGGPT на Insight, който може да направи обстоятелствен анализ на всяка тема. Децата трябва да бъдат научени на дългия път, да прочетат оригиналните произведения, да проверят източниците, и да запазят критичното си мислене. Това изисква нов подход в образователната ни система. Не може със средствата на 19 век да кара децата да запаметяват някакви данни и факти, а изисква критична обработка на информацията и творчески решения на проблемите“, заяви футурологът.

Тодорова каза още, че информацията вече е налична и не е необходимо да се съхранява в нашата памет. „Тя вече е в тази колективна интелигентност – интернета и изкуствения интелект. Можем да бъдем конкурентни на ИИ с комплексно мислене, асоциации, пренос на логически връзки между отделни системи и креативност. Необходима е реорганизация на образователната система и по-гъвкав пазар на труда. Ние ще трябва да се самоактуализираме на всеки две-три години и това няма как да бъде подчинено на сегашните класификатори и законодателство“, добави тя.

Доц. Тодорова е „за“ сериозните регулации на изкуствения интелект.

„Не говорим просто за технология, която наподобява първите три индустриални революции. Например генералния изкуствен интелект би могъл да има евентуално съзнание и би могъл да си поставя цели, стратегии и задачи, така че да наподобява хората. Преди да стигнем до тази технология трябва да имаме представа дали можем да я контролираме. Необходим е глобален консенсус, за да няма различия в регулациите“, каза тя, като подчерта, че е важно спазване на баланса между полезността на технологията и как тя може да ни лиши от ключови умения.