Георги Мамалев: Гордея се, че имам такова хубаво име

„Да се надяваме на съдбата, че ще имам още внуци и някой от тях може да се казва Георги“, казва големият актьор

На Гергьовден ви срещаме с един от най-обичаните български актьори Георги Мамалев, който в специално интервю за Tribune.bg споделя за гордостта да носиш името Георги!

Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, (Болярово). Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев. От 1977 г. е неизменна част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в „Сборен пункт“ от Д. Ковачевич, Загорецки в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, Фратю в „Чичовци“ от Иван Вазов, Дромио от Сиракуза в „Комедия от грешки“ и Пък в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, Шура Балаганов във „Великият комбинатор“ по Иля Илф и Евгений Петров, Рафаеле в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо.

Сред незабравимите му роли са Гошо от „Оркестър без име“, принц Алфонсо от „13-ата годеница на принца“, Стефан Стамболов в „Записки по българските въстания“ и капитан Мортимър от „Последни желания“. Участвал е в радио записи за БНР. Член е на Съюза на българските филмови дейци (СБФД ) от 1989.

Георги Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване Клуб НЛО. Извън групата Мамалев има и самостоятелни записи, някои от които са правени специално за сатиричния фестивал „Златният кос“, създаден през 1975 като пародия на „Златният Орфей“, но оцелял много по-дълго от него.

- Носите едно от най-хубавите и популярни български имена. Какво е за Вас името Георги, какво Ви носи и на кого сте кръстен?

- Аз съм много щастлив, че моите родители са избрали да се казвам Георги. Кръстен съм на дядо ми Георги Мамалев. Радвам се много, защото е имало спорове, когато съм се родил. Баба ми Яна много е искала да бъда кръстен Янко. Нещо, което не би ме радвало много, защото Янко Мамалев още като го прочетеш, като го кажеш и ти става смешно. Докато Георги Мамалев звучи някак си тежкарско – професор Мамалев, академик Георги Мамалев, носителят на престижната награда Георги Мамалев, старши комисар Георги Мамалев, министър Мамалев… Вижте как звучи Георги Мамалев. Шегувам се, разбира се. Радвам се, че се казвам Георги! Пожелавам на всички, които се казват Георги, а и на тези, които имат близки с това име – един хубав празник! Това си е национален празник, Слава богу!

- Как празнувате обичайно Гергьовден и как ще отпразнувате тази година имения си ден?

- По традиция празнувам с най-близките си хора. Събираме се цялото семейство и добри приятели. Компанията ни е голяма. Най-младият скоро ще навърши 5 годинки, това е моята внучка, а най-възрастният е на 89 години, моята тъща.Това е традиция - всички да се съберем на Гергьовден или у нас, или някъде на ресторант, когато сме повече хора. Расте непрекъснато компанията, защото се раждат нови хора, появяват се деца, внуци и така. Същото го правим и за Коледа. Каним гостите у дома по традиция, защото ние приготвяме пуйката. Аз подготвям всичко на трапезата от мезетата до различните видове вина. Обикновено на Гергьовден ставаме по-голяма група и затова празнуваме в заведение този чудесен празник. Така ще постъпим и тази година.

- Смятате ли, че името Ви е било на кадем през всичките тези години както в личен, така и в професионален план?

Човек не трябва да разчита особено, че името ще му помага. По-точно би трябвало да се бори, така че неговото име да звучи достойно. Хората да го уважават заради това, което върши. Как ще се казва, това не зависи от човека, когато се ражда. Зависи от неговите родители и те носят много голяма отговорност за това как ще си кръстят детето.Чувал съм всевъзможни имена, много странни и измислени, които не подхождат нито на нас като православни християни, нито на човека, който след това трябва да носи това име. Знам за много случаи, в които впоследствие хората си променят имената. Ако например са били кръстени Сталин, Ленин. След време ги сменят, защото всъщност не е толкова героично да носиш подобни имена. Но в крайна сметка отговорност носят родителите. Слава Богу, аз се гордея, че имам такова хубаво име. Благодаря на моите родители, че се казвам Георги! Моите двама сина се казват съответно Александър и Мартин – хубави имена, които с гордост могат да носят по целия свят.

- Кой Ви е най-скъпият спомен от детството, свързан с имените Ви дни, нещо, което Ви се е запечатало в съзнанието?

- Пак имаше сбирки, тържества. Основно си спомням на село, когато се празнуваше Гергьовден. Правех венчета от крушови клонки, които се окачваха на портите на всяка къща. Във всеки дом имаше печено агне. Из цялото село Мамарчево се носеше приятен аромат на печено агънце.Не зависимо дали имат Георги, или не, всички тачеха този празник и го отбелязваха по такъв начин. Вкъщи имахме двама Георгиовци – аз и дядо ми Георги, Светла му памет! Съседът се казваше Георги, през една къща пак имаше Георги. Изобщо имаше много Георгиовци. Всички празнуваха, защото този празник беше и за радост продължава да бъде много тачен и уважаван у нас.

- Някой във Вашия род продължава ли традицията на Георги?

- Това само съдбата ще реши, защото нашата фамилия Мамалев общо взето е на изчезване, тъй като сме само ние. Големият Мамалев род бяха четири братя в България и един в Гърция. Не знам дали е останала там старата фамилия. В нашето семейство останахме малко Мамалеви. Общо сме четири, пет човека – Мамалеви, сред които двамата ми синове и аз. Говоря за мъжете, които предават фамилията. Аз за сега имам само една внучка, която се казва Катрин. Да се надяваме на съдбата, че ще имам още внуци и някой от тях може да се казва Георги, Дай Боже!

Андреа Драганова