Гергьовден: Ден на храбростта, армията и Св. Великомъченик Георги Победоносец

На 6 май почитаме паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец. Празникът се чества като Ден на храбростта и като празник на Българската армия.

Според преданията Георги е римски войник, християнин. Роден в Кападокия в християнско семейство. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се разкрива като християнин и критикува решението на императора.

Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си.

Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Легендата разказва, че близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и взимал жертви. Един ден хората решили да помолят техния владетел за помощ, той пък издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и така спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си.

Девойката била край езерото. Когато змеят излязъл, се появил св. Георги на бял кон и отишъл при нея. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила. Тогава той препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.

В старите български традиции момичетата берат цветя и вият венци за агнето, което се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне.