Гешев: Проблемите в пътната безопасност се дължат на липса на взаимодействие между институциите и безхаберие (ВИДЕО)

Главният прокурор, заместник- министри и  експерти седнаха на една маса, за да обсъдят наболялата тема с катастрофите, така че да се набележат мерки за спиране на войната по родните пътища. 

Срещата е организирана от Института за пътна безопасност като тя е първата от поредица, които са планирани да се проведат.

Главният прокурор започна със съболезнования към близките и роднините на загиналия и пострадалите при инцидента на пътя между София и Самоков.

„Никоя институция не може да е силна сама. Българските граждани не заслужават това, което им се случва в сегмента престъпност, касаещ пътно-транспортните произшествия и пътния травматизъм, защото това може до някаква степен да бъде избегнато и да бъдат подобрени резултатите в тази насока и тези лоши резултати, това че сме водещи в Европа в поредната негативна класация се дължи до голяма степен на липсата на взаимодействие между институциите и затова, че този проблем в голямата си част се дължи на хубавата българска дума безхаберие. Просто никой не го интересува тази тема. Тя става интересна, когато стане тежка катастрофа и когато загинат деца или бъдат ранени повече хора. Повечето интуиции опитват да минимизират щети и да си прехвърлят отговорността. Важното е взаимодействие между властите, има законодателни пропуски, които също не представляват интерес”, каза главният прокурор Иван Гешев.

„Аз знам, че през годините, по-лесно е нищо да не се прави. Тази ситуация, да сме водещи в Европа и да загиват постоянно и да се осакатяват български граждани, не само български. Българските граждани не го заслужават, защото те ни плащат заплатите на всички нас и искат резултати”, обясни Гешев.

По думите му проблемът може да бъде разрешен в някакви граници с добро взаимодействие между институциите и привличане на експерти.

Главният прокурор заяви още, че е подписал методически указания.  Първото е свързано с по-сериозното разграничаване между непредпазливост и умишлено престъпление. Много трудно български магистрат може да обясни защо се квалифицира като непредпазливо деяние пътен инцидент, след като шофьорът е седнал зад волана пиян и дрогиран, тоест той съзнателно се е поставил в това състояние, обясни Гешев.

Втората насока е да бъдат възлагани автотехнически експертизи за това дали пътните условия са оказали влияние при възникнало пътно произшествие. Гешев разясни, че подобна практика се прилага рядко, но се надява, че с издадените указания това ще се промени.

Трябват и законодателни промени, добави Гешев. 

„Пътната безопасност е елемент от националната сигурност. Повече от десет години сме най-опасната страна за движение в ЕС с малки изключения, има заплаха за националната ни сигурност“, посочи председателят на УС на Института за пътна безопасност Богдан Милчев. Като причини той маркира политическата нестабилност, неглижиране от институциите като досаден служебен ангажимент на пътната безопасност, както и нарушената координация между тях. Институциите не си говорят помежду си и жертва сме хората, които се движим по тези пътища“, допълни Милчев. 

„Обявявам война на политическото противопоставяне между институциите, което води до това да загиване като мухи по пътищата”, заяви Милчев. Той посочи, че корупцията ни убива - нито редовното, нито служебното правителство не пожела да извърши одит на пътищата.

Десислава Пиронева, заместник на главния прокурор каза, че в прокуратурата е получен сигнал. Вследствие прокуратурата е изискала данни от МВР и са получили данни преди известно време, които показват тревожна тенденция. „Броят на издадените наказателни постановления са 2 от 47 000, над 36 000 наказателни постановления не са връчени от 2019г. до 2022г.”, посочи тя. Пиронева каза, че това не е нито първата, нито последната жалба или сигнал, с която Върховна административна прокуратура е сезирана. „23 са сигналите, по които сме работили в последните над 2 години. От 23 сигнала, по 16 са изготвени предложения към един или повече от 1 компетентни органи”, посочи тя.