И институтът за български език към БАН със становище: "Евро", не "евра"!

След въвеждането на еврото в България, Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките даде официални езикови указания за правилното изписване и съкращаване на думите „евро“, „цент“, „евроцент“ и „стотинка“. Препоръките са направени по запитване на Министерството на образованието и науката и целят да въведат единен стандарт в официалните документи, образованието, медиите и публичната комуникация.

От ИБЕ напомнят, че в нормативната рамка, свързана с въвеждането на еврото, се използват няколко различни наименования – „евро“ за основната парична единица, „цент“ и „евроцент“ за разменните единици, както и „стотинка“, която ще бъде изписана върху националната страна на българските евромонети с номинал под 1 евро. Именно думата „стотинки“ ще присъства върху монетите, като част от българската идентичност, заедно с надписа „БЪЛГАРИЯ“ на кирилица.

Институтът подчертава, че в българския език названието на валутата се изписва като „евро“, докато „EUR“ остава международният валутен код по стандарта ISO 4217 и се използва единствено в специализирани финансови и банкови контексти. В обикновената писмена и устна реч правилната форма е „евро“, а не „евра“. Формата „евра“ се определя като некнижовна и неправилна.

Едно от важните уточнения, които ИБЕ прави, е че думата „евро“ няма форма за множествено число. Това означава, че коректните изрази са „двайсет евро“, „няколко евро“, „цените са в евро“, независимо от стойността. Това правило е особено важно за медиите, образователната система, търговците и институциите, които ще работят с двойно обозначаване на цени в преходния период.

По отношение на съкращенията, Институтът за български език препоръчва те да бъдат съобразени с утвърдените правила на българския книжовен език. Така думата „евро“ следва да се съкращава като „е.“, „цент“ – като „ц.“, „евроцент“ – като „е.ц.“, а „стотинка“ и „стотинки“ – като „ст.“. Целта е да се избегне хаосът от различни и често неправилни съкращения, които вече се срещат в публичното пространство.

Указанията идват и в отговор на множество въпроси от граждани, постъпили чрез официалния сайт evroto.bg, както и към Министерството на финансите. От институциите подчертават, че единното и правилно езиково използване на новата валута е част от по-широкия процес на адаптация на обществото към еврото и има значение както за правната яснота, така и за образованието и ежедневната комуникация.

С въвеждането на еврото България не просто сменя валутата си, но и прави важна крачка към по-голяма езикова дисциплина в публичната среда. Препоръките на Института за български език целят именно това – преходът да бъде не само икономически, но и културно и езиково подготвен.