Искат заплатите в БНТ, БТА, БНР и СЕМ да се приравнят с тези на учителите

Всяка от обществените медии - БНТ, БТА, БНР, както и Съветът за електронни медии, представиха своите концепции за бюджета си за тази година пред Комисията по култура и медии, на която обсъди законопроекта за държавния бюджет, внесен от Министерския съвет на 24 февруари.

"БНТ е електронната медия с най-голямо доверие според института Ройтерс. За целта на обществената мисия трябва повече финансиране", каза генералният директор на обществената телевизия Емил Кошлуков, цитиран от „24 часа“.

Той разказа, че с колегите му са направили огромна видеотека по примера на "Нетфликс" и НВО, но заради парите, които трябва да плащат за авторски права, няма как да пуснат платформата.

"Трябва да дадем милиони на дружествата за колективни права, за да качим например "Баща ми бояджията", обясни Кошлуков.

Той помоли, ако има възможност за трансфер на средства, то той да бъде за излъчването на двете световни първенства по футбол - през 2026-а и през 2030 г.

"Играхме на търга за показването им и ги спечелихме. Досега сме поделяли разходите и приходите с Нова тв или с Би Ти Ви, но сега те отказват и ние сме в тежко положение", каза шефът на БНТ.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев обясни, че проявява пълно разбиране към затрудненията за държавния бюджет. "Затова и правим стъпки за намаляване на разходи, за оптимизране на постоянни разходи и за запълване на приходи от различни източници", уточни Вълчев.

"Пенсионирахме всички 43 работещи и на тяхно място дойдоха млади хора, така спестихме от класове. Най-ценните хора ги задържаме като ментори. Сега всеки пети е студент, ако преди всеки пети беше пенсионер. Намалихме и извънредния труд", обясни шефът на БТА.

От там спестяват разходи за източници със сключени договори с 50 агенции от цял свят, откъдето да получават снимки и информация. Вълчев обясни, че традиционната среща на българските медии по света тази година ще е в София и от това също ще бъдат спестени разходи.

Но не пропусна да подчертае: Преди инвестициите в изкуствения интелект трябва да направим вложения и в естествения интелект. Затова даде идея заплатите в обществените медии и на работещите в СЕМ да се приравнят с тези на учителите.

Неговият колега - директорът на Българското национално радио Милен Митев, апелира да се гледа на бюджета на обществените медии като на инвестиция, защото все пак те са стълбовете на демокрацията във всяко общество. "5% от цялото ни финансиране е от собствени приходи. Разходите за персонал в момента са 70% от всички разходи на БНР. Последните години има непрекъснати оптимизации. Възнагражденията в радиото са нараснали с 35% и пак изостават според статистиката на НСИ", обясни Милен Митев.

По думите му 2215 лева е средната заплата на служителите на БНР в София, а на тези в страната - около 1800 лева.

Съветът за електронни медии е един от най-малките и недофинансирани регулатори в страната, каза изпълняващия длъжността председател на СЕМ Симона Велева. В регулатора работят 53 служители, под 40 години са само 9 служители, а те правят надзор над всички радиа и телевизии. "В момента на всички радиа им изтичат лицензиите, преиздаването им го правят живи хора. Ако все пак се вземат решения за промяна на бюджета, ще сме благодарни да вземете предвид тези съображения", каза още Велева.