Историк: Една от основните изкривени представи е употребата на термина „турско робство“

Историята не просто се повтаря – тя често остава неразбрана, а в празнотите, които оставя, се раждат митове, удобни заблуди и политически манипулации. Това коментира историкът Александър Стоянов, главен асистент в Института за исторически изследвания при БАН и преподавател в НГДЕК.

Стоянов набира популярност с онлайн лекциите си за историята. Той очерта някои от най-големите заблуди в общественото разбиране за миналото и обясни защо познанията ни често спират на нивото, което сме достигнали в 10. клас.

„Масово хората работят с познания по история, които са придобили до 16-годишна възраст – и това остава завинаги“, казва историкът.

По думите му проблемът далеч не е само в учебниците, а в липсата на мотивация и последващо надграждане.

Историкът смята, че учебниците са „рамка“, а не пълна енциклопедия, а реалният проблем е липсата на достъпно и популярно обяснено знание за възрастни.

Той добави, че историците трябва да пишат за широка публика, по начин, подобен на популярната наука.

„Стивън Хокинг успя да обясни черните дупки без човек да е физик. Защо ние да не можем да обясним историята без тежка терминология?“, пита Стоянов.

Историкът подчерта, че една от основните изкривени представи е употребата на термина „турско робство“.

„Българската наука от 50 години е доказала, че терминът е неточен. Османската империя не е турска държава, а българите не са били роби. Българите са имали права, плащали са данъци, притежавали са собственост. Те са били тормозени. Но проблемът не е бил държавата, а слабата ѝ способност да прилага закони. Имало е „мутри“ и в Османската империя“, пояснява той.

Населението често е попадало под произвола на местни силови групировки – аяните.

„Аяните са били нещо като мутрите на Османската империя – въоръжени групировки, които държат региони като лични владения. Те водят вътрешни войни помежду си и същевременно се борят и с държавата. Но също така се борят и да бъдат легитимирани от държавата“, казва Стоянов.

Историкът смята, че предпочитанието към митологизирани версии на миналото идва от нуждата да обясним провалите си чрез външни причини.

„Тоест тяхната крайна цел е била да получат реални титли от държавата,  за да може това, което е също „сивия сектор“ в Османската империя, да бъде превърнато в норма. Това създава много аналогии със съвремието. И така обяснено звучи по различен начин. Но когато продължаваме да говорим за тази заблуда - турско робство, Османско владичество, се появява този момент, в който на теб просто повече ти харесва да приемаш, че това, за което си мислиш, е било турско робство. Този негативизъм. По-лесно е, защото така си измиваме ръцете от отговорността за собственото ни минало, за това, че българите са единственият народ, който не е успял да вдигне успешно въстание срещу Османската империя на Балканите. Буквално всички други балкански народи успяват по някакъв начин  да направят голямо масово въстание, което по един или друг начин да постигне някакви резултати“, каза той.

Стоянов продължава в анализа си с още въпроси:

„Ние сме единствени от всички балкански народи, които не го правят. И много лесно да го обясняваш, когато смяташ, че българите са просто някакви безправни роби, без никаква инициатива. Обаче как да обясним, ако българите са били роби, как създаваме мрежа от училища, как създаваме екзархията сами от нищото, как имаме учени, църкви се строят,  хората живеят в къщи на по два-три етажа. Как така?  Означава ли това, че историята се чете, кой както му е удобно да чете?“