Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. Историята на едно богатство – как е разсипан и източен завод „Полимери“?

Общество

Историята на едно богатство – как е разсипан и източен завод „Полимери“?

Историята на едно богатство – как е разсипан и източен завод Полимери? - Tribune.bg
Снимка:

Докато било работещо предприятието печалбите били по 1 млн. лева месечно, Баневи опразват всичко и го затварят

До 1998 г. „Полимери“ работи предимно за износ, с месечна печалба над 1 милион лева. Произвежда основно сода каустик, хлор, дихлоретан. След приватизацията през 1998 г. са закрити няколко производства и стотици работни места, а дружеството затъва в дългове.

Подготвени пари за фонд работна заплата, които трябвало да бъдат изплащани в даден ден, предишния ден изчезвали от сметките. Това разказа пред БТВ Марио Христов, който е работил в завода в продължение на 23 години. Тръгва от апаратчик и стига до ръководител на технологичен отдел.

„В момента на приватизирането имаше пълни складове с готова продукция, доколкото знам в размер на 20 млн. марки, а за такава сума имаше и резервни части в складовете. Първо продукцията беше продадена, парите изчезнаха, постепенно се стопиха и резервните части от складовете, които бяха тотално опразнени”, спомня си Марио.

Изнасят се и касовите наличности.

„Г-н Банев мисля, че преди Коледа или малко след Нова година заяви в началото на 2010 г., че предприятието няма да работи повече и персоналът изпадна в шок, не знаейки какво да прави”, разказва служителят.

Става ясно, че заводът ще бъде нарязан за скрап:

„Не е нормално предприятие, което носи по милион - милион и половина чиста печалба на месец да бъде затворено и нарязано, при което оценката беше, че ще бъдат взети около 10-15 млн. от метали”, разсъждава той.

В силните години в Полимери работят между 1200 и 1800 души, в момента на фалита – около 700.

„Те изпаднаха в недоумение в началото, после някакъв ужас, какво ще правят, тъй като по това време пазарът на труда не беше както в момента и трудно се намираше работа, особено за хора тясно специализирани”, спомня си шокът Марио.

Служителите не разбират защо държавата допуска краха на толкова печелившо предприятие.

„Това, което си задавах като въпрос постоянно беше защо това правителство, защо тези, които му го дадоха, виждайки какво прави той с предприятието, не му потърсиха превантивна сметка”, пита човекът.

Марио Христов е категоричен, че прокурорското разследване срещу Баневи е твърде закъсняло.

„Г-н Банев показа, че не само добре владее процеса на обезкостяване, а бих добавил и много добро филетиране на предприятията, които има. За съжаление, нашият втори дом, казвам го от името на всички, които работеха дълги години в този завод, вече го няма”.

Едва миналата година с решение на Варненския окръжен съд 302-ма бивши служители на завода получиха заработените си заплати – над 850 хиляди лева.

Марио се е зарекъл да не ходи повече на площадката на „Полимери”. За него това е „гробница”.  

 


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още