Иван Стамболов представи романа си „Златоустъ“- за безмълвието, властта и цивилизацията

Публицистът и блогър Иван Стамболов-Сула представи новата си книга „Златоусть“, над която работи вече седем години. В Огледална зала на СУ „Св.Климент Охридски“ внимание към романа засвидетелстваха представители на църковния клир, директорът на университетско издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов, археологът доц. д-р Боян Думанов от НБУ, който е и консултант на писателя, докторът по политически науки от НБУ Мартин Табаков, литературният критик Благовеста Касабова, бившият екоминистър Нено Димов и певецът Васил Петров.

В „Златоустъ“ авторът е използвал богата фактология, подчерта литературоведът и писател проф. Валери Стефанов.

„С малки изключения героите са действителни исторически личности и повечето от ситуациите, в които действат, са исторически достоверни. Въпреки документалната си стойност, историческата линия е увлекателна, тъй като и животът на самия Златоуст е бил драматичен“.

Романът преплита два разказа - исторически и криминален. Съвременната линия в него се изгражда около битието на писателя Христо Хаджирусинов, който заминава за няколко седмици в Света гора, където в манастира „Св. Георги Зограф“ се надява да завърши творбата на живота си - биографичен роман за св. Йоан Златоуст. Поредица от жестоки убийства обаче осуетяват плановете му, а впоследствие на полуострова пристига и световноизвестният детектив, милиардер и богослов Янаки Богомил.

Другата сюжетна линия проследява историческата линия на живота на Златоуст – от смъртта на баща му Секунд до собствената му смърт през 407 г.

Редакторът на книгата Благовеста Касабова призна, че в началото се е изплашила заради обема на творбата. „В процеса на работа видях, че источическата и съвременната част се допълват, защото много неща в нравите и борбата за власт не са се променили“, уточни Касабова.

Авторът на романа с богословски привкус очерта и трите теми в него - за безмълвието, властта и цивилизацията. Основната тема за безмълвието е свързана и с мотото на книгата по цитат от Матея – „Това, което чуете на ухо, разгласявайте от покривите“.

„Ако човек има какво да каже, дали да го каже или да замълчи“, разсъждават героите на романа.

Иван Стамболов - Сула споделя идеята, че късната античност и зрелият период на Римската империя приличат на съвременния глобализиращ се свят. „В късната античност започва да се разлага многонационалната и многокултурна Римска империя. Идеята за толерантността е късно римска идея. Там всички религии са допустими, стига един от боговете да е императорът. Проблемът на християните е, че те не са искали един от боговете да бъде императорът. Ако бяха признали това, нямаше да ги закачат. Това кореспондира с еклектизма на съвремието и проблемите са почти едни и същи. Доколко се намира решение, ще се прецени в края на романа. Надявам се да Ви хареса“, пожела си писателят.

Tribune.bg

Иван Стамболов - Сула е роден през 1963 г. в София. Университетската му специалност е теория на литературата, но кариерата му е в областта на медиите, рекламата и връзките с обществеността. До 1994 г. е сценарист и продуцент в националната телевизия, БНР и „Дарик Радио“. След това основава собствена компания, която успешно управлява и до днес. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания.

Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Автор е и на блога Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и фондация „БГ Сайт“.

Tribune.bg