Калин Костов: С новите правила за атестиране МОН създаде юридически Франкенщайн с пожелателен характер

„Объркването е пълно! Правилата за атестиране понастоящем са определени в чл. 57 на Закона за висшето образование и техният режим може да бъде променян единствено чрез внасяне на изменения в именно този закон..Академичните оценки се определят от академичната общност и там държавата няма право да се меси. Който иска да промени това положение, трябва да промени задължително Закона за висшето образование в тази му част, и то в съответствие с принципа, заложен в Конституцията, което никак не е лесно.

В същото време, в началото на месец март се появи Законът за държавния бюджет за тази календарна година, който в своя §17 от ПЗР предвиди, че държавата ще даде на висшите училища допълнителни 20 млн. лева при условие, че променят вътрешните си правилници за атестиране съобразно критерии, които тя ще определи с „акт на Министерски съвет”. В тази нескопосана формулировка дори не е посочено какъв ще бъде този акт – ПМС или РМС - и вкарването на подобни „правила” в РМС е нов шок за нас – юристите. Така този юридически Франкенщайн всъщност създаде два паралелни режима на атестиране на преподавателите в България – един в ЗВО и един в Закона за бюджета, които вътрешно са несъвместими и си противоречат. Оттук нататък всяко действие по прилагането на този параграф 17 е като действие по прилагането на параграф 22 на Джоузеф Хелър – неизпълнимо и незаконно”. Това казва в интервю за Offnews.bg Калин Костов  - адвокат и преподавател по правни науки в Стопанска академия „Димитър А.Ценов”.

По думите му законът за бюджета включва в себе си две несъчетаеми неща – еднократно разпределение на средства, което се урежда с Решение на Министерския съвет, и някакви нормативни правила, което обаче следва да се уреди с Постановление на Министерския съвет.

„При това второто може да се осъществи само на основание законова делегация на друг нормативен акт (ЗВО), каквато обаче липсва. Подобно „животно” в правото не би могло да съществува”, подчертава експертът.

„МОН създава правила за атестиране, основани не на ЗВО, а на Закона за бюджета. Който е допуснал това, нека си понесе отговорността. Понастоящем Законът за бюджета за тази календарна година е „иззел” компетентност за уреждане на материя, чието място е в ЗВО и се е стигнало до тази трагична и абсурдна ситуация”, обясни Костов.  „Мога да онагледя случилото се със следния пример – изпълнителната власт е създала правила на принципа на кражбата на електричество от мрежата чрез прокарване на незаконен кабел и включване чрез създаване на байпас на системата. За да създаде законни правила, тя е трябвало да постави въпроса на публично обсъждане, да проведе дебат за обхвата на академичната автономия и евентуално принципно да получи съгласие за даване на правото на държавата да се меси в атестирането. Впоследствие е следвало да предложи промяна на ЗВО в тази му част. Вместо това, тя е пуснала един незаконен кабел към електрическата мрежа чрез приемането на §17 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета, вързала е един морков, слагайки тези 20 милиона лева като стимул и без да променя отрасловия закон, което би било бавен и несигурен процес, е решила, че така ще проведе реформата, която е планирала. Само че така не бива да се прави! Това изхитряване води до настоящата ситуация, от която изход напред няма.

Огромна въпросителна е и какво става с атестирането в частните висши училища – то явно остава да върви по досегашния ред и не е обхванато от тези „национални критерии”, което е дискриминационно условие и създава два режима”, подчертава  Калин Костов.

Той изброи още проблеми като например създаването на неясна комисия от министъра на образованието, която да проверява съответствието на промените, които университетите правят в правилниците си с определени „изисквания”; неравнопоставеност на критериите за оценка и тежки дефицити по отношение на формулировката на учебно-преподавателска дейност.

Костов е на мнение, че трябва да се отсее зърното от плявата, но и трябва да се пипа внимателно, „защото вкарването на държавата като пряк регулатор по чисто академични въпроси, пряка последица от които е правото да се уволни някой професор или доцент, е точно обратното на извоюваната академична свобода с идването на демокрацията”.