Климатолог: Изминалата зима е най-топлата в България за последните 135 години

„Първи по-сериозни трендове на понижение на температурите може да очакваме след 2050 година, а по-сигурно след 2100 година“, каза д-р Симеон Матев

Изминалата зима е най-топлата в България за последните 135 години – откакто у нас се правят метеорологични изследвания, и втората най-топла зима в Европа за последните 44 години. Това коментира климатологът гл. ас. д-р Симеон Матев от Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който направи онлайн презентация „Защо зимите не са това, което бяха?“.  Той е и един от авторите на научно-популярната платформа „Климатека“, предава БТА.

Д-р Матев посочи, че до момента 2007 година се е считала за най-топлата зима в България, но 2023 година я изпреварва макар и с няколко десети от градуса.

По-думите му най-голяма вина и за двете най-топли зими има месец януари, от който се очакват истински прояви за сезона. Климатологът коментира, че 1963 година е може би най-студената зима за последните стотина години с най-дебела снежна покривка, а през 1985 година, 2012 година и 2017 година са последните по-студени зими у нас.

За последните 30 години средната зимна температура в нашата страна се е повишила с 0,6 градуса, каза д-р Матев, като отбеляза, че през последните десет години това повишение вече е със скорости два, три и четири пъти по-големи. По думите му това води до намаляване на ледените дни, на тези със снежна покривка и виелици и дните с екстремно ниски температури.

„Дори има деца на 7-8-годишна възраст в Южна България, които не знаят какво е сняг“, коментира климатологът.

За последните 20 години само веднъж е измерена температура от минус 20 градуса - през 2016 година, посочи още той.

Температурите през зимния сезон си следват общия ход на повишение на средните глобални температури, обясни д-р Матев. Той добави, че от 1850 година до момента повишението на температурата е с близо 1,2 градуса, като най-бързо се затоплят полярните райони на Земята.

Повишението на зимните температури се дължи на някои циклични промени – Земята има както ледникови, така и междуледникови периоди, посочи климатологът.

„Към тях трябва да добавим антропогенното въздействие на икономическата дейност, употребата на огромни ресурси, при което се отделят голямо количество парникови газове, които са основният причинител на част от затоплянето, което наблюдаваме през последните 30 години“, обясни той.

Изминалата зима в Европа е с положителна аномалия на средната сезонна температура от 1,44 градуса, посочи Симеон Матев. От 1911 година досега скоростта на повишение на зимните температури е с 0,16 градуса на десетилетие.

За последните 33 години – от 1991 година насам, трендът на повишение е с 0,5 градуса на десетилетие или повече от три пъти по-голям отколкото за целия изминал период, коментира климатологът. По думите му, последните години показват доста бързо, направо стремглаво повишение на зимните температури, което важи и за глобалните. В последните години се затопляме много по-бързо, отколкото се затопляхме през целия изминал век, констатира той.

Д-р Матев посочи, че в Европа са поставени повече от 1000 топлинни рекорда по Нова година – от 31 декември 2022 година до 2 януари 2023 година. „В Билбао – един от най-студените градове на Испания, на 2 януари отчетоха почти 25 градуса – лятна температура“, отбеляза той.

Изследване на австрийски климатолози показва, че в последните 50 години ски сезонът в Алпите е намалял с около 40 дни, посочи още Матев.

На въпрос дали се измества зимата, той коментира, че през март е нормално да има сняг. Ненормално е обаче, когато тези снеговалежи през пролетта зачестяват, а именно това се наблюдава, посочи климатологът.

По думите му това е потвърждение на теорията, че екстремните явления се увеличават. От една страна, имаме повишение на температурата, от друга – повишаване на случаите със снеговалежи в необичайно време на годината – през октомври, ноември, март и април, допълни той.

След суха и топла зима и, ако валежите през пролетта са по-малко от нормата, би могло да се очаква по-висок риск от горски пожари, коментира климатологът.

Според него можем да очакваме по-студени зими, но не толкова скоро. „Първи по-сериозни трендове на понижение на температурите може да очакваме след 2050 година, а по-сигурно след 2100 година“, каза още д-р Матев.