КНСБ: Шокиращо поскъпване на храните от борсата до трапезата - млечни продукти, плодове и зеленчуци са рекордьорите

Драстични разлики между цените на едро и крайните цени в магазините, като в някои случаи за крайния потребител те скачат с над 100% спрямо тези на борсата. Това е един от основните изводи от анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), който разкрива шокиращи данни за цените на основни хранителни продукти.

Рекордьорите са сирената, краставиците, млечните продукти и киселото и прясното мляко, обясни в „Здравей, България” заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова.

По думите ѝ най-фрапиращ пример са краставиците – техните цени се удвояват по веригата на доставка. По данни на КНСБ, средната борсова цена е 1,60 лв., докато в търговската мрежа достигат до 3,30 лв. "Недостигът на родно производство, зависимостта от внос и нелоялните практики във веригата на доставка са част от причините за високите надценки", подчерта тя.

Един от най-показателните примери в анализа на КНСБ е сирене, което в магазин на самия производител струва 14 лв., но същият продукт се предлага в голяма търговска верига за 24 лв. Това е разлика от 10 лв., при която няма обосновано логистично или производствено обяснение.

„Това, ако не е пример за изкуствено повишаване на цената, не знам какво е. Говорим за тип поведение, близко до картел – дори и да не е доказано юридически“, посочи Иванова.

Според КНСБ усещането за поскъпване при потребителите остава силно, въпреки че в летните месеци (юни–август) е отчетено леко задържане на средните цени. Причината е, че цените се задържат високи след стремглавото им нарастване в предходните години, без да има реално понижение.

Спекула или реалност: Защо в един магазин краставиците са 6 лв., а в друг – 3 лв.

Данните показват, че с една минимална работна заплата българинът може да си позволи едва 9 потребителски кошници със стоки от първа необходимост, докато в Германия с минимална заплата се купуват 33 такива. Това показва сериозно изоставане по отношение на покупателната способност.