Коледа в българската битност и култура

Княгина Клементина първа внася елхата като традиция в България

В съвременността Коледа остава един от празниците, които събират семействата. Наблюдаваме една тенденция, независимо от глобалните процеси в развитието на обществото, а именно желание на човека да се върне в дома си. Особено Бъдни вечерната трапеза е задължителна за всички християнски общества, независимо къде се намират те.

В традицията не познаваме елхите. Това е една иновация, която се появява в българската култура със западните влияния. Княгиня Клементина, майката на княз/цар Фердинанд I (1887-1918 г.) е първата, която прави коледна елха в двореца, макар, че има данни, че и самият княз Александър I Батенберг (1879-1886 г.) още през 1880 г. прави първата елха в двореца, но тя е по-скоро за частна употреба. Публичната украса на коледна елха е свързана с княгиня Клементина, която е поканила софийските ученици да се насладят на елхата.

В традицията имаме бъдникът. Нямаме елха, а имаме бъдник, което е специфично миросано дърво, символ на берекета, на добруването на дома. Има специални изисквания за отсичане на такова дърво, което е дъб или круша на места. То трябва да бъде миросано - това става с пробиване на дупка в дебелия край на дървото, поставяне на зехтин и тамян и затваряне с дрянов чеп. Това дърво се поставя в огнището и то гори цялата нощ. Пепелта се събира, не се изхвърля и после се дава за лек на човека и на животните.

Днес битът е променен, нямаме отворени огнища, в които да поставяме бъдник, затова пък красим елхата. Символът на двата елемента е един и същи - вечният живот. Бъдни вечер и Коледа продължават да бъдат семейни празници.

Коледа е най-светлото време в годината с особено присъствие и в календара. Коледните празници са свързани с няколко аспекта - на първо място след установяването и приемането на християнството има едно наслагване върху стария аграрен календар, който е бил свързан с идеята за слънцестоенето, така че никак не е случайно, че на мястото на зимното слънцестоене се поставя и празникът Рождество Христово. Идеята за раждането на млада Бога, за смисъла на Христос като вечната светлина всъщност мотивира началото на новия период и това е основната концепция на Коледа - вечната светлина с раждането на млада Бога, на Христос, на Спасителя. Този тип представи се наслагват върху старите аграрни култове на земеделското население.

В празнуването на Коледа при българите личат от една страна тенденциите на едно земеделско население, от друга страна имаме разбира се и чисто християнската трактовка на обредността. Затова Коледа е вкарана в рамките на семейството. Това е семеен празник, родов празник - когато родовете са били в основата на семейството, т.е. събирането на всички членове на общността е било задължително именно още от Бъдни вечер. Това е периодът наричан Малка Коледа в българската традиция и от Малката Коледа започва подготовката за самото Рождество Христово.

Това не е еднократен акт, а става въпрос за период на три кадени вечери, които традиционните българи са имали - нощта на Бъдни вечер, която е първата знакова кадена вечер, нощта срещу първи януари Васильовден и нощта срещу шести януари, когато е празникът Водици.

Събирането на семейството е свързано със специална обредност. Тази обредност мотивира изпълнението на определени ритуали. В основата е общата трапеза, споделянето на тази обща трапеза превръща идеята за жертва към Бога. В основата на обредната трапеза стоят обредните хлябове. Има специална изработка на тези обредни хлябове, те са различни в различните региони, те са много на брой. За Западна България например се правят до 40-50 различни малки хлебчета, които се наричат с различна тематика - на къщата, на двора, на нивата, на отделните животни, на домовладиката, но винаги има една пита Боговица, която е в центъра и има специална украса. Впоследствие иновация е появата на бяла сребърна пара, която се поставя в питата. Няма обредна трапеза без хляб. За българите хлябът е всичко - като има хляб, има всичко. Тук това е основната жертва, но обредната трапеза няма да бъде това, което е, ако тя не бъде прикадена.

Останалите храни на Бъдни вечерната трапеза са свързани с идеята за множественост, за набъбване и затова не случайно основна обредна храна е бобът, а също така сърмите, които са се правели с ориз или с булгур, в по-стари времена. Има впоследствие чушки, но винаги са присъствали орехите точно с тази идея за множественост, заради начина, по който изглежда орехът. Присъства чесънът с предпазна функция.

Целият период от Бъдни вечер до 6 януари се смята за особено опасен. Това е и астрономически преход, който е свързан и с преход в природата, социален преход, затова друг акцент на коледната празничност е инициацията на ергените, които преминават през специални изпитания, бидейки Коледари.

Задължителното коледуване, участието на ергените в тази празничност предпоставя, че те вече са годни да направят семейство, а това пък е кулминацията в социалната програма на всеки един човек в традиционното общество. Коледуването е свързано с голям акцент в тази празничност, освен преход, то е свързано с поредица от гадания - наричанията, словесните формули, които коледарите правят във всяка една къща за здраве, за берекет, за добруване са вербална магия, която спохожда или върви паралелно с обредността.