Коронавирусът - точно 100 години след Испанския грип

Източник: Четилище.ком

Испански грип е названието на световната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят през 1918 г.

Пандемията продължава от януари 1918 г. до декември 1920 г., достигайки разпространение дори до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан.

Данните за смъртността варират в доста широки граници, от 50 до 130 милиона жертви, но дори отчитайки по-малкото число, Испанският грип е едно от най-смъртоносните природни бедствия в човешката история.

При тогавашното население на Земята от 1,86 милиарда души, между 3% и 5% загиват, 500 милиона (27%) са заразените.

За разлика от повечето грипни епидемии, които засягат предимно малолетни и по-възрастни хора в недобро здравословно състояние, при испанския грип голяма част от заразените са млади зрели хора в отлично здраве.

След изследване на тъкан, взета от замразени жертви, се стига до заключение, че вирусът е убивал посредством предизвикване на т.нар. цитокинова буря (свръхреакция на имунната система). Това обяснява как реакцията на силните имунни системи фактически е опустошавала тялото на заразения.

Цитокиновата буря е свърхзащитна реакция на организма, това е имунен отговор, чрез който тялото се опитва да убие вируса. Но в желанието да убие вируса, имунната система на организма произвежда толкова много антитела, че всъщност започва да убива собственото тяло.

Хората са изпадали в полиорганна недостатъчност, бъбречна недостатъчност и са умирали в рамките на няколко часа или до няколко дни. Младите хора са били основните жертви, защото техните имунни системи са били силни и са били способни да дадат много силна защитна реакция, водеща до цитокинова буря.

По възрастните хора са умирали значително по-рядко, в рамките на нормалното за грипни епидемии.

Първите случаи на болестта са регистрирани в континенталната част на Съединените щати и Европа, преди достигането ѝ до Испания.

По време на Първата световна война Испания е неутрална държава и поради това няма наложена цензура в новините относно пораженията от разпростиращата се епидемия.

В същото време наложената цензура в Германия, Великобритания, Франция и САЩ прикрива нивото на пораженията, нанесени от грипа в тези страни с цел запазване на високия дух на населението в трудните военни времена.

Всичко това поражда погрешното впечатление, че разпространението на грипната вълна в Испания е многократно по-силно, поради което се налага названието „Испански грип“.

Основен фактор при тази пандемия е неимоверно нарасналият брой пътувания на хората в световен мащаб.

В началото на 20 век масовото навлизане на модерни транспортни системи улеснява придвижването на близки и далечни разстояния, както на войници и моряци, така и на цивилни пътници, довеждайки до масовото разпространение на болестта в рамките на кратък период от време.

В Съединените щати първото регистриране на болестта става през януари 1918 г. в окръг Хаскъл, Канзас, подтиквайки местния лекар Лоринг Майнер да алармира американската обществена здравна служба.

На 4 март 1918 г. се съобщава за заболели във военната база „Форт Райли“, Канзас. До обяд на 11 март вече над 100 войници от базата постъпват в болница. В рамките на няколко дни е докладвано за заболяването на 522 души в същата база. Към датата 11 март болестта е достигнала Куинс, Ню Йорк.

През август 1918 г. още по-вирулентен щам се появява едновременно в Брест (Франция), Фрийтаун (Сиера Леоне) и Бостън, (САЩ). През ноември 1918 г. болестта навлиза от Франция в Испания, където поради неутралността на държавата, получава по-голямо медийно внимание. Тогава съюзническите сили започват да наричат бедствието „Испански грип“.

Няма точни данни за глобалното количество на жертвите от пандемията през 1918 – 1919 г., но ориентировъчно се приема, че между 10% и 20% от заболелите умират.

Имайки предвид, че близо една трета от тогавашното население на Земята се заразява с болестта, което означава, че между 3% и 6% от хората са загинали вследствие на Испанския грип.

Предполага се, че само за първите 25 седмици от пандемията жертвите са около 25 милиона.

Съвременните изчисления варират в диапазона от 50 до 100 милиона жертви за целия период в световен мащаб. Бедствието е сравнявано дори с чумната пандемия от средновековието, известна като Черната смърт.

Изследванията сочат, че Испанският грип за 24 седмици убива повече хора, отколкото Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) за 24 години.

Близо 99 % от смъртните случаи са на хора на възраст под 65 години, като половината от тях са на хора на възраст между 20 и 40 години.

28-годишният австрийски художник Егон Шиле умира само три дни след бременната си съпруга. 55-годишният му колега Густав Климт си отива няколко месеца преди него.

Френският поет и писател Гийом Аполинер умира от испански грип на 38 години.

Великият германски юрист, икономист и социолог Макс Вебер умира на 56 години, вследствие усложнения от грипа на 14 юни 1920 г.

Главната разлика между него и COVID-19 е, че сегашната епидемия засяга главно хора над 60 години. През 1918-1920 година умират най-вече млади хора, между 20-40 години, тихо, в домовете си.

Ново изследване се опитва да извлече поуки от ужасната пандемия, засегнала навремето една трета от населението на света. „Пандемия с подобни мащаби днес би отнела живота на 147 милиона души“, уверяват авторите на изследването.

В сравнение с Испанския грип, коронавирусът за момента изглежда да е лека настинка.

И макар много циници да коментират, че планетата се самоизчиства от човешкия си товар на всеки сто години, колкото повече успеем да управляваме трудната ситуация със спокойна осъзнатост и внимание, вместо да изпадаме в алармизъм, страх и паника, толкова по-добре ще овладеем със сигурност реалната заплаха – както в медицински, така и в икономически аспект.