Коя е Стоянка Мутафова – легендата на българския театър

Играе в над 90 театрални постановки, през февруари отбеляза 70 години на сцена

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър.

Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.
Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.

От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне е получана близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и др.
На 2 февруари 2019 г. Стоянка Мутафова отбеляза своите 70 години на сцена и 97-ми рожден ден в зала 1 на НДК, припомня БГНЕС.

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.

С изключителна енергия, винаги с усмивка на лице и страхотно чувство за хумор, Стоянка Мутафова продължаваше да е на сцената десетилетия. "Кралицата на българската комедия", както я описва Ройтерс, има в актива си изключително богата палитра от роли. Първата й е още от 1945 г., когато играе прислужница в пиеса на Молиер. Магнетична и безкрайно талантлива тя приковава вниманието на публиката “на мига” щом стъпи на сцената и напълно заслужено печели любовта й, както в театъра така и на екрана. Стоянка Мутафова участва в много от емблематичните български филми като: “Специалист по всичко”, “Любимец 13”, “Топло”, “Бялата стая”, “Кит”, “Езоп” и други. Уважавана и обичана, тя успява да вдъхнови поколения български артисти да тръгнат по пътя на театъра и киното. През 2012 г., когато празнува 90-годишния си юбилей, тя сподели: "За мен този театър (Сатиричния) е кажи речи всичко".

Още като дете Стоянка знае, че иска да играе на сцена. „Винаги съм била сигурна в това, това беше мечтата ми“, спомня си енергичната възрастна дама. След като завършва класическа филология тя кандидатства в Държавното театрално училище в София против волята на родителите си. Като млада актриса продължава обучението си в Прага и в продължение на три години играе в театър там. През 1949 г. носталгията я връща в София, където веднага е приета в Народния театър. Но голямата й любов винаги са били комедията преди всичко сатирата, макар че „те са най-трудните сред всички театрални жанрове“, както подчертава Мутафова. Затова през 1956 г. тя въодушевено се мести в новосъздадения Сатиричен театър в София, където и до днес – 60 години по-късно, продължава да пълни залата. „Тогава нашият театър беше много силен, а ние бяхме много смели. По време на комунизма цареше много строга цензура, контролираше се всяка дума и всички се страхуваха. Само ние не, защото можехме да изричаме на глас истината под формата на сатира“, казваше актрисата.

В края на 2017 г. единствената й дъщеря Мария Грубешлиева – Муки, издаде своята втора книга за Стоянка Мутафова със заглавие "Добър вечер, Столетие мое". Едно от посланията в книгата е: “Никога да не се предаваш, да бъдеш себе си, да се бориш и да достигнеш своето столетие. И когато това стане да можеш с усмивка да му кажеш "Добър вечер" и да си щастлив от дългия път, който си извървял", споделя авторката на книгата.

Сред наградите и отличията ѝ са: Орден „Св. св. Кирил и Методий“, I степен – 1962 г.; Почетно звание „Заслужил артист“ – 1963 г.; „Народен орден на труда“, златен – 1972 г.; Почетно звание „Народен артист“ – 1977 г.; Орден „„Народна република България““ – II степен (1982); „Награда на САБ за цялостно творчество“ (1999); Почетен гражданин на София – 2000 г.; Номинация за Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ – 2001 г.; Орден „Стара планина“ – 2002 г.; Почетен гражданин на гр. Бургас – 2002 г.; Награда „Аскеер“ – 2002 г.; Знак „Златен век“ – 2012 г.; Почетен гражданин на гр. Средец – 2012 г.; „Златен Кукерикон“ на името на Георги Калоянчев – 2013 г. (на първото издание на наградите на Сатиричния театър „Алеко Константинов“; „Златен Перперикон“ – 2013 г.; „Златна бленда“ на „Jameson“ – за ролята на баба Марийка в сериала „Столичани в повече 2013 г.; Награда – България си ти – 2015 г.; Почетната грамота за „Принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство“ – 2015 г.; Почетен знак на град Трявна, 2018 г., връчен по време на „Славейкови дни“; Почетен знак на град Левски, юли 2018 г. връчен по време на „Празници на изкуствата – Парцалев 2018“; Почетен знак на град Поморие, август 2018 г.; Почетен знак на Община Бургас, 15 март 2019 г., връчен в Дом на Нефтохимика от Й. Ананиева, зам. кмет на Община Бургас; Голяма награда за изключителни постижения в световното театрално изкуство, „Парад на изкуствата“ ноември 2018 г. София; Почетен знак на „Европейска столица на Културата“ 2019, Пловдив; Почетен знак на Община Асеновград.

Поклон пред светлата ѝ памет!