Красимир Вълчев: Ръстът на учителските заплати в бюджета е по-малък от инфлацията

„Образованието вече е бюджетен анти-приоритет. Разходите за образование падат от 4,5 на 4,4% от БВП и от 10,6 на 10,1 % от общите бюджетни разходи. Делът на разходите за образование пада за първи път от 5 години“. Този анализ на Бюджета на служебния кабинет в частта му за образование публикува бившият ресорен министър Красимир Вълчев.

Според него реалното намаление е още по-голямо, тъй като в разходите за образование са включени средства за КОВИД тестове – 123 млн. лева., и парите от Плана за възстановяване и устойчивост – около 200 млн. лева. Разходите по плана са еднократни и за сметка на европейски средства, т.е. няма надграждане с национални средства.

Разходите за тестове не трябва да се определят за образование, а като такива за здравеопазване, категоричен е Вълчев.

„Но явно са класифицирани като разходи за образование, за да се напомпат средствата за образование и да се отчете увеличение. С тях обаче нищо няма да се добави в системата. Нещо повече, поставя още по-остро въпроса защо ще продължава тестването на фона на всички съмнения за корупция при закупуването на тестове, нищожният процент положителни проби и оставянето в разрез с Закона на над 200 хиляди ученици като слушатели, т.е. без ефективна форма на компенсаторно обучение. Тестването на учениците трябва да спре, а не да се дават още 120 млн. лева, с които могат да се обновят спортните площадки във всички училища. Без средствата за тестове и разходите по плана, разходите за образование намаляват на 4,1 % от БВП и на 9,6 % от общите бюджетни разходи“, обяснява бившият министър.

Той изчислява, че това е най-голямото относително намаление на разходите за образование в рамките на една година.

„Предвиденото увеличение на възнагражденията е 5 на сто. По-малко от инфлацията, т.е. за първи път от 8 години ще имаме реално намаление на учителските заплати. Реалното намаление ще е още по-голямо, тъй като заради повишените цени на енергоносителите и храните се очаква училищата, детските градини и висшите училища да направят допълнителни разходи за издръжка в размер на 200 млн. лева. При липсата на компенсация това означава, че с толкова ще се намалят другите им разходи – за допълнителни възнаграждения и за модернизация. Заплатите в системата ще намалеят и като процент от общата средна заплата за страната, която се очаква да нарасне с 11-12% на годишна база. Последните 4 години учителските заплати се увеличиха от 88 на 122 % от средната заплата за страната. Планираното петпроцентно увеличение означава, че догодина заплатите на учителите ще паднат до 115 процента“, обяснява той.

„Поддържането на учителските заплати на ниво от поне 120% от средната за страната не е самоцел, а задължително (не казвам единствено) условие да успеем да мотивираме учениците с по-добри образователни резултати да се включат в педагогическо образование и педагогическа професия. Най-добрите образователни системи са тези, които успяват да го направят, но това изисква по-високо заплащане. Анализите показват, че днес в модерни общества, изправени пред множество възможности за реализация, младите хора са по-мало склонни да избират учителската професия. Затова е необходима бюджетна „премия“ – възнаграждения по-високи от средното за страната. Необходима е и за мотивацията, задържането в системата и самочувствието на настоящите учители. За съжаление бюджетната история на последните десетилетия показва, че България пестеше от учители - средно разходвахме 1,7% от БВП за учители при 2,5 средно в ЕС и възнагражденията бяха трайно под 90 на сто от средното за страната. Това е една от основните причини за влошените образователни резултати и се надявам всички, правещи бюджетна политика, да го разберат“, се казва още в анализа му.

Въчев обобщава, че през следващата година за нищо друго няма да има пари, освен за тестове.

„На практика това е единственото реално увеличение за 2022 година. Няма нищо от това, което само преди три дни си обещаха на Отраслов съвет за тристранно сътрудничество МОН, синдикати и директори. Няма и нито едно от добрите пожелания, изречени в мола преди две седмици. Очаквам всички социални и коалиционни партньори да реагират негативно на така предложения проектобюджет. Системата на образованието ще го очаква. Няма ги в бюджета и допълнителните, 8-те милиарда от спрени кражби. Вместо това виждаме дефицит и нов дълг от 8 млрд. лева, който ще плащаме следващите десетилетия“. Досега „промяната“ е, че от бюджетен приоритет през последните четири години  образованието вече е основен бюджетен анти-приоритет. Бюджетната функция с най-голямо намаление. Следващите седмици предстои да видим дали тази „промяна“ ще продължи и ще бъде валидирана от новото редовно правителство. Не съм оптимист, защото виждам, че другите разходи и дефицитът са увеличени до крайност и няма бюджетен периметър за допълнителни разходи за образование. И защото идващото редовно правителство ще е със същия финансов министър – Асен Василев, който лятото внесе актуализация, в която нямаше нито лев за образование. Два милиарда увеличение на разходите и нула за образование. Дано да съм неоправдан песимист. Горенаписаното не е политическо заяждане, а е плод на убедеността ми, че можем да живеем в проспериращо и хармонично общество, само ако превърнем образованието  в траен бюджетен приоритет. Сравнителните изследвания на бюджетните разходи показват, че инвестициите в образование са инвестициите с най-висока обществена възвръщаемост. Те формират в най-голяма степен качеството ни на живот и потенциала ни за развитие. Ефектите на образованието са невидими и неоценими, но те са във всяко човешко отношение и всеки квадратен сантиметър около нас. Бюджетът не е единственото важно нещо, за да имаме добро образование, но е задължително условие за справянето с основните предизвикателства в сектора“, завършва той.