За 54 000 деца се провеждат присъствени дейности, учебната година завършва дистанционно

Столична община и големите градове декларират, че могат да осигурят подготовката на децата на 4 години, посочи министърът

„За 54 000 деца, които не са могли да се възползват от дистанционното обучение, се провеждат присъствени дейности за преодоляване на образователни трудности“. Това заяви на брифинг министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Учебната година приключи за седем от петте класа. Не можем да кажем, че образователните институции и училищата са напълно затворени, посочи той.

„Имахме широко обсъждане и постигнахме солиден консенсус в края на месец април дали да се отворят училищата и за какво да бъдат отворени. Предвид добрата организация и провеждане на обучението в електронна среда, видяхме, че можем да приключим по този начин учебната година“, допълни той.

По думите му за някои дейности училищата са били отворени. Тези дейности са предимно индивидуални и са свързани с оформяне на оценки, изпитите след седми клас и матурите.

„По-малко от половината държави в ЕС пробваха частично присъствено обучение, оказа се, че при този случаи пропуските са повече, отколкото ползите. Това обаче означава два пъти повече учители и два пъти повече класни стаи“, допълни образователният министър.

„През април месец от нас се очакваше да дадем предвидимост. Днес няма разнопосочни мнения – трябва ли или не трябва да се връщат учениците в класните стаи. Факт е, че трябваше да вземем решението в края на април и това беше единственото разумно решение “, убеден е министърът.

По думите му учениците и учителите могат да се видят за консултации, вече са стартирали дейностите по интереси както виртуално, така и присъствено. Също така е започнало и присъственото оформяне на оценки, което тече и в момента.

„Имаме присъствено отучване, но не за всички. Този вариант беше подкрепен и от родители, и от учители. Училищното образование не е пожелателно, всички деца трябва да бъдат в реалната и виртуалната класна стая“, допълни той.

Вълчев отбеляза, че опасността от коронавируса не е преминала, което се вижда и от двата случая на заразени служители на детски градини. По думите му решението да не се отварят напълно учебните заведения е било единствено с цел да бъде опазено здравето на децата.

Днес внесохме в Министерски съвет проект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, заяви още той.

„В две трети от съдържанието му този проект беше представен за обществено обсъждане още в края на февруари. Ние удължихмe този срок, за да получим повече мнения, а от друга страна и заради ситуацията, че парламентът не работеше пълноценно“, допълни той.

Промените са основно в три части:

- въвеждането на задължителна подготовка на децата на четири години;

- контрол върху настоятелствата и недопускане загубата на земеделски земи при преобразуване и закриване на училища, постъпване на всички приходи от настоятелствата в подкрепа на училищата;

- обучение в електронна среда.

По отношение на задължителния обхват на децата на четири години според министъра това е възрастта, която е най-важна за когнитивното, социално-емоционалното и най-вече за езиковото развитие на децата.

По думите му лишаването на децата от образователна среда в този период е пагубно за тяхното образователно развитие, особено, когато става въпрос за деца, чиито говорим език в семейството не е български.

„Всяка допълнителна година има значение за техните образователни резултати. Нашите анализи показват, че децата, които са били обхванати в предучилищна възраст от семейства, в които майчиният език не е български, а и често липсва отношение към образованието, много по-често достигат до гимназиално образование и придобиване на професионална квалификация“, допълни той.

Образователният министър посочи, че по проведената анкета сред 5 600 учители, 92% от участвалите виждат голяма разлика в образователните резултати между обхванатите и необхванатите в предучилищно обучение 4 –годишни деца.

Той посочи, че между 91 и 92% са включените деца на 5 години в системата на предучилищно образование, едва 78% са 4-годишни. 14% са необхванати деца, предимно от семейства, в които липсва отношение към образованието и майчиният език не е български.

„Преди всичко ще бъдат обхванати тези деца“, уточни министърът.

Според него това кореспондира и с темата с недостига на места в детските градини.

„Дори при сегашния брой места в детски градини Столична община и големите градове декларират, че могат да осигурят подготовката на децата на 4 години. Ние предлагаме тя да се осъществява само в детските градини, не в училищата. Това не означава, че недостигът на места в Столична община ще изчезне, той ще се прехвърли към 3-годишните“, обясни министърът.

В тази връзка МОН предлага 3-годишна програма на стойност 210 милиона за настрояване, строене и реконструкция на детски градини и училища.

„За тази и следващата година можем с достатъчна доза увереност да кажем, че 140 милиона минимум ще бъдат предоставени, тъй като след 2021 година ще зависи от друго правителство, но мисля, че никое правителство не би се отказало от изпълнението на такава програма. Тези 210 милиона ще бъдат разделени между малко повече детски градини, но ще има част и за училища. Ако имаме 100 милиона за училища, ще може поне 15 нови училища да бъдат построени, а 20 надградени. Това няма да реши проблемът с двусменния режим“, заяви Вълчев

„Нашите разчети са, че около 50 детски градини ще могат да бъдат изградени, а 50 надградени в зависимост от това как ще разпределим средствата за изграждане на нови и доизграждане на стари“, допълни образователният министър.

Промените в Закона за предучилищно и училищно образование ще касаят и промени в самия начин на обучение и прехвърлянето на част от него в електронна среда. Въпреки това, министър Вълчев отбеляза, че присъственото обучение категорично остава най-доброто.

„Прякото взаимодействие с учителя е най-доброто, но днешните деца ще учат все повече от електронни устройства и не можем да пренебрегнем това“, категоричен е министърът.

Според него образователните системи трябва да намерят баланса между пряко и електронно обучение, целта е да се мотивира интересът за учене у децата и да се повишат образователните им резултати.

„Предлагаме при извънредни обстоятелства и невъзможност да се присъства при дървени и грипни ваканции – веднага да се преминава в обучение в електронна среда. Според нас вече системата е подготвена. Годишно децата губят 10% от учебното време при необходимост да отсъстват“, посочи Вълчев.

Едно от предложенията на МОН е и 20% от часовете да преминат в електронна среда, за да не се налага учениците да стават прекалено рано или да си тръгват прекалено късно от учебните занятия.

Ранното ставане действа демотивиращо на децата, а късното им прибиране при двусменен режим е предпоставка за инциденти, смята Красимир Вълчев.