Културното министерство със скандален конкурс за „реновиране“ на Свещарската гробница

Сещате ли се какво би могла да направи и колко би могла да печели държава като България, която е призната като трета в Европа по богатство на културно-историческото наследство по нейните земи. По официални данни ние притежаваме значимия ресурс от около 40 хиляди недвижими културни ценности и над 6 милиона експоната в музеите и художествените галерии. Не е и случаен лафът, че у нас където копнеш, история излиза.   

Имаме обилни свидетелства за цивилизационните постижения от праисторията, през античността, тракийския и римския период, Средновековието и до Възраждането. Ако наистина проучваме, опазваме, реставрираме и експонираме по подходящ начин това богатство, можем да сме не по-малко обект на културен туризъм от Гърция и Италия. Ала не сме.  

И се знае защо. Защото, когато се каже култура, последното, за което се сещат властите през последните три десетилетия, са културно-историческите паметници. Всеки българин знае за Казанлъшката тракийска гробница; за Свещарската гробница с кариатидите - световен обект на ЮНЕСКО; за Долината на одриските царе; за Рилския манастир или за църквите в Несебър. Само че всички тези знаменитости са проучени и представени пред публика в онзи „престъпен“ социалистически период. А ако неизкушената широка публика се сеща за нещо, направено в последните десетилетия, това са може би само гробниците в могилата Голямата косматка под Шипка и частично тези в Старосел. Толкоз. А иначе табели за обекти по проекти от европейски програми – бол. Само че като свършат парите по проекта, нещата там си и остават. Факт е, че, въпреки всички красиви приказки и обещания, и за 2022 г. държавата ни инвестира в култура изобщо едва 0,6 % от БВП. А в прогнозата на настоящето правителство до 2024 г. се предвижда този процент да… намалее на 0,5%!

В същото време според данните на Евростат от март т.г., в общността средният процент за култура е 1,3 от БВП. Само Ирландия инвестира по-малко от нас. А понеже дейностите по проучването, опазването и експонирането на паметниците на културата според Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците на културата и забележителните места (1965 г.),  са комплексна научна дейност, нека да отчетем и публичните пари за наука – 0,4% от БВП у нас при средно 2,3% за ЕС като цяло.  Какво да коментираш за „приоритетите“ на културата и образованието в България и за мястото им в държавната политика?

Да се спрем на един конкретен пример от последните дни, който казва много за ситуацията с културното ни наследство в момента. На 14 април трябваше да бъде представена „реновираната и обновена“ гробница в Свещари, Исперихско – същата, която е световен обект от списъка на ЮНЕСКО, след като бе обект на един проект на фондация „Кредо Бонум“ на Цветелина Бориславова. Е, проектът не бе отчетен, но не в това е проблемът. Още през 2018 г. екип на известната археоложка, специалист по тракийската епоха, проф. Диана Гергова печели проект за Свещари чрез „Кредо Бонум“ с финансиране от американския Посланически фонд за опазване на културното наследство със 184 000 щатски долара. Добре известно е, че нашите археолози и реставратори по принцип правят и невъзможното да спечелят чуждо финансиране, понеже българската държава не ги има за нищо, простете за израза. Помним, че не така отдавна из медиите прогърмя например реставрацията на уникални мозайки в Пловдив с пари на благодетеля „Америка за България“... 

Проф. Гергова участва в проучването на Свещарската гробница на северните траки – гетите, от откриването й през 1982 г. , а и на резервата „Сборяново“ изобщо, от който гробницата е основна част. Била е на гетския владетел Дромихет (ІІІ в. пр.Хр.). Там е и всеизвестната Омуртагова могила, където през 2012 г. археоложката откри  атрактивно златно съкровище. Сега проучванията на Омуртаговата могила буксуват, поради липсата на пари. Пак там до алианското Демир баба теке бе открито тракийско светилище, но заради мераците на депутата от ДПС Рамадан Аталай към текето светилището бе престъпно залято с бетон и де факто унищожено!  На депутата, разбира се, нищо не му се случи.  

Съдържанието на проекта през 2018 г. е „Консервация, реставрация и експониране на тракийската гробница при с. Свещари: завръщане  към автентичността на обекта“. Според авторите, проектът е подготвян години по-рано, целта е да завършат дейностите по първия етап на експониране на гробницата от 2000 г., консервация и реставрация  на оригинални архитектурни елементи и поставянето им на място с оглед автентичния вид на световния паметник (каменен акротерий върху свода, възглавия върху погребалните ложета, експониране на уникалния наискос – предшественик на християнските олтари). По думите на проф. Гергова, наискосът е поставен в гробницата по-късно, не при самото й построяване. Освен това – подмяна на електрическата инсталация, която е в окаян вид и създаване на деликатно и прикрито художествено осветление така, че всеки кът и експонат да се възприема максимално добре от окото. И нещо, което е малко известно – да се види астрономическата ориентация на гробницата по посоката на зимното слънцестоене, когато слънчев лъч е прониквал през отвор, за да обезсмърти култовата сцена на обезсмъртяването на владетеля. 

Екипът е предвиждал и премахване на следите от непрофесионална и нерегламентирана намеса върху паметника с финансиране от програмата ФАР през 2004 г., както и върху наискоса чрез частичното му експониране и създаване на невярна представа за неговите функции.

Всичко това досега щеше вече да е направено. Да, ама не. На специална пресконференция авторите на проекта съобщиха, че той е бил неправомерно отхвърлен, част от него е открадната и вписана към нов проект, а екипът е бил подменен с друг. Според изявление на „Кредо Бонум“,  договорът с проф. Гергова е бил прекратен поради това, че не е бил одобрен от Министерството на културата, бил е отхвърлен от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКС) на 19.06.2020 г.  на основание, че не съдържа достатъчно информация и не отговаря на съвременните методи на реставрация. Затова фондацията като получател на парите е сменила екипа и се е ангажирала с нов проект под заглавие „Свещари в нова светлина“. Незабавно одобрен от МК. Фондацията щяла да сключи договор с Историческия музей в Исперих, който според нея стопанисва националния резерват „Сборяново“.  Пък в този музей няма дори експозиционна зала, та находките от разкопките на проф. Гергова в „Сборяново“ от последните години се съхраняват и показват по договорка с Регионалния музей в Разград. 

А като приказваме празни приказки за културен туризъм, сеща ли се някой, че това е специфична дейност, която е завършък на научната дейност, на подготовката на специалисти, на реставратори, на екскурзоводи дори.  А не гидът на германска група туристи, минаваща с автобус покрай разкопките във Велики Преслав, да моли някой наоколо да разкаже какви са тия „камъни“ и що е то векът на Симеон. Или миловидното момиче в Голямата косматка под Шипка да не знае какво общо има Севт ІІІ със Севтополис и къде се намира тази одриска столица! Знае се, че научният ръководител на проекта проф. Диана Гергова е световноизвестен археолог, изследовател е на Свещари от 1982 г., носител е на почетен знак на БАН за приноси в изследването и опазването на културното наследство, на много други награди и на държавен „Орден на изгряващото слънце - златни лъчи с розета“ на японския император (2019 г.).  В екипа на проекта влизат археолози, реставратори, инженери на художествено осветление, други специалисти по експониране на паметници, всичките – с десетилетен опит и доказани резултати. Затова започва да  изглежда твърде съмнително отхвърлянето на проекта от страна на МК.  На нарочната пресконференция проф. Гергова и екипът й бяха категорични – подмяната е замислена отдалеч и е осъществена с помощта на чиновници в МК. След първоначални адмирации за проекта ненадейно са започнали всякакви спънки от типа на това, че екипът трябва да се съобрази с мониторинг на гробницата от Националния институт за недвижимото културно наследство, който обаче е предоставен със закъснение от 10 месеца. Поставени са нелепи условия, като например „наличие на противопожарна инсталация“ да се замени с „доказване на изправност. Което пък наложило отлагане на първоначалните срокове. В протокола на СЕСОНКС пък не са били включени всички изказвания в полза на проекта; цитирани са становища против, без да има такива; пренебрегнати са рецензиите и оценката на въздействието, изисквана от ЮНЕСКО. Освен това, от папката на проекта са извадени трите чуждестранни рецензии в подкрепа на проекта (от общо 10  положителни рецензии), липсва и одобрението от обществени организации, подменен е дискът на проекта, подменено е съдържанието на придружителните писма.  Заради тези абсурди екипът ще се обърне към прокуратурата. След отказа проф. Гергова е внесла в СЕСОНКС основателни въпроси, на които не е отговорено. Едва ли някой в МК сега, когато министърът на културата след примитивните си изпълнения е обект единствено на майтапи и ирония,  ще изпълни искането на екипа проектът все пак да бъде отговорно разгледан и одобрен.  

Освен всичко това обаче си струва да кажем и още няколко неща. В новия проект е записано, че той е за „реновиране и обновяване“ на гробницата. В Закона за културното наследство изрично и категорично са посочени дейностите, допустими при дейности по културно-историческите ценности. Всъщност, допустими за проучване, реставрация и консервация при максимално опазване на паметниците, но никъде  не се споменава нищо нито за „реновиране“, нито за „обновяване“. При експонирането на историческото наследство, а и за целите на културния туризъм, най-ценни са останките от старините, запазени и показани в автентичен вид. Тази максима в България все повече се заличава. Дали пък „реновирането“ на Свещари няма да изглежда като прословутия и скандален кич на стоманобетонните плочи по крепостта Кракра или като бутафорните „бойници“ в Созопол?

За да се опази един обект максимално в оригиналния си вид, категорично трябва да се произнесат археолозите и историците, проучващи източниците за съответния паметник и епоха. Само че у нас допитването до решаващата дума на специалистите е последна грижа. Едва ли някога ще забравя епичната битка, която водихме със знаменития археолог Георги Китов за спасяване на откритата от него уникална тракийска гробница при с. Александрово, Хасковско. След като той буквално я спаси от иманярите през 2000 г., с години никой не си мръдна пръста за консервация и реставрация на уникалните стенописи в нея. А тези стенописи в края на коридора и по стените на двете камери са с изключителна художествена и научна стойност,  съпоставими единствено с тези в Казанлъшката гробница, но за разлика от тях  -  безспорно автентични тракийски по стил,  сюжет и изпълнение. Тонове хартия бяха изписани и срещу прокопаването на уж „защитен“ тунел около гробницата, но – всуе!

Японското правителство помогна редом да се направи макет копие на гробницата, в който да влизат посетителите. Само че заради тунела днес автентичната гробница е лишена от естествената си защита чрез могилния насип, в пълна разруха, гъбички и мухъл разяждат и довършват  стенописите. Всеки пристрастен към културния туризъм ще ви каже, че влизането  в бутафорен макет няма нищо общо с разглеждането на автентичното тракийско гробно съоръжение. То е като да слушаш Бетовен на грамофон.

И още нещо – кому е изгодно с отхвърлянето на един безспорно качествен проект и замяната му с друг с нов екип да се противопоставят едни археолози и специалисти на други археолози и специалисти? Както се казва, не сме дошли в професията да се обичаме, но да обичаме страната си и да работим за нейните интереси, сме длъжни. България ли печели от разприте или частни лица? Освен това, проектирането за дейностите по гробницата в Свещари носи авторските права на първоначалните автори, които няма  как да бъдат прехвърлени към нови притежатели и изпълнители.  

Няколко думи и за резерватите. Според Конституцията на България, природните и археологическите резервати, определени със закон (какъвто е „Сборяново“), са  изключителна държавна собственост.

Ерго, държавата е тази, която следва да полага грижи за опазването и развитието им. Няма как музеят в Исперих да решава съдбата на резервата. Само че освен общият интерес у нас действат много по-успешно други интереси, които нямат нищо общо с ползите за страната. Съвсем наскоро в НС бе внесен проект на ИТН за промени в законите, според които „старите столици“ на България – също резервати, трябва да се дадат на общините, а не да са под опеката на държавата и на специализирани структури! Е, нали помните какво се случи във Велики Преслав, където с помощта на общината частни предприемачи си направиха туристическа вила с конни атракции току пред уникалната църква от Х век – при това, в територията едновременно на археологическия и природния резерват!  Уж абсолютно защитени от държавата. Едно е вярно – местните музеи са оставени без пари и приходите от туризма в историко-археологическите резервати са добре дошли за кърпене на дупки. Но понеже дупките са много, за задължителната поддръжка и опазване на резерватите рядко остава нещо. Би трябвало, вместо да се измислят шарлатании, да се дадат нормални субсидии поне за нормални заплати в музеите, но видяхме как на корифеите в парламента им се досвидиха едни смешни 12 млн. лв. за музеите.  

България би могла да бъде сред най-желаните дестинации за културен туризъм в Европа и да печели много от това.  Би могла, ако я управляват национално отговорни и компетентни хора. Ала пак сме сред последните и пак сме губещи. Уви…

Велиана Христова за „glasove.com“