Майка обяви гладна стачка: Нямам достъп до децата си, не съм прегръщала синовете си от точно 288 дни

Петя Бонева обяви, че излиза да протестира и обявява гладна стачка пред Съдебната палата. Причината е, че месеци наред е отделена от децата си, които са дадени на бившия й съпруг, който по време на брака им я тормозил физически и психически. След раздялата им мъжът взел децата за една нощ и просто не ги върнал, като нито една институция не помогнала на жената, въпреки издадените ограничителни заповеди към бившия й съпруг.

Припомняме, че в края на миналата година Бонева пусна клип във Фейсбук на който се вижда как 11-годишния син, който е под опеката на своя баща шофира с висока скорост в София. Детето е било принудено.

„В държавата на абсурдите всичко е възможно! Това е 11 г. ми син, който шофира на Околовръстното шосе в София със скорост 146км/ч., принуден от своя баща. От месеци са сезирани всички “отговорни” институции и никой не желае да вземе отношение по случая“, твърди Петя Бонева.

Ето и какво написа Бонева за обявената гладна стачка и жестокостите през които е принудена да преминава:

Здравейте , приятели!  Назря момента в който искам да дам гласност и да разкажа за ужаса, който преживявам от известно време… И това е невъзможността ми да бъда с децата си!!! Да, аз не съм прегръщала синовете си от точно 288 дни. Или от 20 Май,2023 когато те бяха взети от баща им за една нощувка, и никога не бяха върнати повече при мен!!

Вероятно като всички нормални семейства и ние сме изглеждали ОК в очите на останалите, но ето малко предистория:

С Тодор се запознахме преди 15г. Не сключихме брак, защото той никога не предложи, но ме уверяваше че иска.. Забременях изключително бързо, и бях на 7-то небе, защото до тогава живеех с убеждението, че не мога да имам деца…В 3-я месец получих кръвоизлив и трябваше да отида по спешност в болница. Звъннах му с молба да  ме закара. Докато се приготвяхме за болницата видях че получава смс с текст „Така ли приключваш 7г.връзка“ в отговор на „Сбогом, заминавам за Милано“ ..тогава телефоните нямаха лицево разпознаване, вероятно не трябваше да се изкушавам да чета, но бях изключително огорчена. Събрах си багажа..върна ме, с хиляди уговорки и убеждения че това няма да се повтори, че съжалява и че иска да си гледаме детето и т.н. 2г. по-късно се роди и вторият ни син Виктор, бяхме финансово равнопоставени, защото майчинството ми беше почти колкото неговата заплата  и всичко беше нормално.. Но след 13г. неудовлетвореност от текущата му работа и перманентно мрънкане през последните 2г. му предложих да си направи фирма и да се махне. Уверих го, че ще му помагам с каквото мога..така и стана, помогнах му да подпише директен договор, и нещата се случиха изключително бързо и много по-успешно от това което предполагахме...Аз работех с него на символична заплата, с която пазарувах храна и дрехи за децата, ако имах нужда от средства за зъболекар или нещо непредвидено, винаги трябваше да го моля, което в началото беше ОК/ Вярвах, че мога да преживея такава жертва, за да се изплащат инвестиции и т.н и, че всичко е за семейството/Никога  не е имало определен семеен бюджет, а той никога не беше влизал в магазин и не знаеше колко струва едно масло например.. Но в някакъв момент това започна да ми тежи много, защото работех като вол, гледах си децата сама, а трябваше да моля за елементарни неща..За разлика от него, който не обича да излиза/защото няма никакви приятели, наистина/ аз съм социален и екстровертен тип човек, и винаги съм имала приятели, колеги и среда. Той няма такава, защото обича да използва хората за определена цел, и след това преустановява всякакъв контакт. Семейните ни приятели са били такива заради мен!..При всяко излизане с приятелки, ме е обсипвал със съобщения да не се прибирам, и да си оставам където съм отишла. Без никакъв повод!! Никога е съм изневерявала във връзките си! Това естествено ме сдухваше до такава степен, че дори да не ми се излиза..Имаше моменти в които се опитваше да ме настройва с/у семейството ми, интриги и опити да ме скара с приятели ит.н…стана неузнаваем в някакъв момент…Натякваше ми как аз без него съм нищо, че нищо не става от мен и т.н..Започна да се крие и да си купува имоти, започна да нарушава всякакви правила и норми, отнема предимство, не плаща такси, спира предимно на инвалидни места, изхвърля всичко от прозореца на колата, и като подредена до болка Дева, това направо ме влудяваше, а и беше много кофти ролеви модел за децата ни. Не исках да си тръгвам, защото майка ми живя с баща ми 25г до смъртта му, сега живее 25г с втория си съпруг, и за мен това беше нормалността. Последните 2г от съжителството  ни скандалите не спираха,  но след поредния скандал, Януари, 2022, той ме хвана за гушата и ме вдигна във въздуха в присъствието на децата ни, които пищяха истерично, а аз дори не можех да повярвам че това се случва точно на мен/ за ½ век на тази планета, никога не ми беше посягал мъж/->той е 130 кг, а аз 50…На следващия ден когато децата отидоха на у-ще му събрах багажа и го помолих да не се връща при нас. Не знаех какво ще правя без работа и без спестявания, в неговия апартамент..с 2 деца..реших да се преквалифицирам, майка ми плати всички онлайн курсове, за което съм и изключително благодарна! Семейството ми винаги е било зад гърба ми каквото и да се случва! И така аз прекарах едни 10 месеца в учене по 16-18 часа седнала  на един стол в 10кв.м спалня./Преди да се захвана с това въобще не си давах сметка, че да учиш на 43, не е като да го правиш на 23/.., Исках да започна дистанционна работа, която да ми позволява да продължавам да се грижа за децата ни, които никога не са гледани и обгрижвани от друг човек. Мислех, че някога Тодор ще поиска да се върне, да се извини, но на него така му хареса ергенския живот, че цяла година си изкара прекрасно сам..връзки с проститутки, омъжени жени с деца и въобще каквото върже. Лъжеше децата, че  не може да ги взема защото има адски много работа. Никога не съм казвала нищо на децата, спестявала съм им всички негови гадости за да съхраня психиката им, с изключение на това на което са ставали свидетели, защото е невъзможно човек да се скрие и да се скара в 59кв.м.

Октомври, 2022, започнах работа на постоянен трудов договор и се справях страхотно, до момента в който… всички жени избягаха от него и той реши да се връща при нас.  Януари 2023, по изключително агресивен и неприемлив начин. Започна да влиза в апартамента през нощта, /не съм сменяла ключалки, все пак е негово жилище/, да се опитва часове наред да ми отключва телефона, да ме опипва докато спя и т.н. Обясних му внимателно и категорично, че връщане назад за мен няма, и че трябва да направим най-доброто за децата ни..Предлагах му всякакви варианти на споразумения, които той категорично отхвърли. Повтаряше само, че ако ме види с друг мъж, щял да ми извади ръцете от раменете..да ме обезглави и ред други безумни заплахи! Започна да ме следи с колата си, през телефона ми, взе си колата която ни беше дал./ за да съм отново в зависимост и да му се моля/ Майка ми ни изпратиха тяхна кола, и той изля 30 литра вода в резервоара..не запали повече тази кола. Нападаше ме пред метрото да ме бие, причакваше ме на служебния паркинг, качваше децата ми в 00:00 в неговата кола, за да ме следят заедно…., аз не издържах и му казах, че пускам жалба в прокуратурата. Той започна да плаче трогателно и да ми обяснява как е развил чувство за собственост и че не можел да живее без мен.. Март, 2023 съдът издаде ограничителна заповед, която не му позволява да се доближава до мен на по-малко от 100 метра. Молбата ми беше върната от съда за указания и уточнения, искам ли да включа децата в ограничителната заповед, което означаваше, че той нямаше да ги види поне следващите 2г. Не го направих, и с оглед на това което той ми причини в последствие, това се оказа най-голямата ми грешка!!!

Тодор ми изпрати нотариално заверена покана до работодателя да ми, да му плащаме с децата наем от 900лв за 56 кв.м. Започна да облъчва децата с смс-и как аз съм виновна за всичко, провалила съм семейството, искала съм да го вкарам в затвора и тн..И както не вземаше децата. На 20-ти Май ги взе за 1 нощувка и не ги върна. Връщайки се от работа установих, че на децата дрехите, учебниците и част от обувките липсват. Опитах без успех да се свържа с тях по телефона, не успях. Обадих се в полицията, казаха ми че не могат нищо да направят защото не е минало делото за родителски права, и дотогава децата могат да прекарват време с 2-та си родителя. Въпреки платения наем, Тодор започна да ме заплашва, че ще ме изхвърли триумфално от апартамента, и знаех, че вече е в състояние да направи всичко. Преместих се да живея при съседи, и в този момент той е звъннал в ДСП Слатина и е казал, че съм си зарязала децата, че съм превъртяла и не искам да ги виждам. Звъннаха ми, естествено опровергах всичко, обясних ситуацията, и след 1 месец излезе решение на съда по спешни привременни мерки, което дава правата на бащата да отглежда децата до хода на делото за родителски права, защото майката е клошарка и няма къде да си гледа децата . Доклада на социалните/ платен от Тодор/ е безумен, и в него няма нито едно вярно твърдение . От тогава се въртя в омагьосан кръг..между закрила на детето, полиция, прокуратура, и никой нищо не му прави на този човек.. връзка с децата нямам..телефоните им бяха 6 месеца пренасочени към неговия номер…Майка ми, баща ми, сестра ми и племенниците ми също нямат връзка с Тео и Вики. Тодор им е забранил всякакви контакти с общи семейни приятели, както и с техните деца. Децата ми са в пълна изолация от 20 Май, 2023. В училищата и на двете деца не знаеха за тези проблеми, докато не бяха уведомени от мен- учители, директори и психолози, но очевидно те не желаят да се ангажират с такива проблеми.. Естествено въпреки ограничителната заповед, Тодор не си седна на задника и не спря да ме тормози, във връзка с което беше издадена 2-ра ограничителна заповед в условията на продължаващо насилие. В момента срещу Тодор има повдигнати 2 досъдебни производства, но дори не зная дали някой някога ще го осъди за неговите своеволия, защото той плаща навсякъде, и се кълне в присъствието на съседи, че аз децата си повече няма да ги видя… На децата ми денонощно се натяква, че те са изоставени от мен, че аз съм лоша майка, която иска да го вкара в затвора. Влачи ги навсякъде по социални и къде ли не, за да говорят лъжи и да твърдят, че аз ги тормозя!! Най-новото отскоро е, че аз съм обвинена в домашно насилие спрямо Тодор и децата. Написал е, че се страхува за живота си, и иска съда да ми забрани да го доближавам на по-малко от 200 метра, децата включително! Отказали са му, но има насрочено ново дело за това..Но той плаща навсякъде за всичко. Дори и да се бави умишлено делото за родителски права, което съм инициирала Януари 2023!

Затова съм решила да дам гласност на проблема и на безумията, които се случват. В България има около 50, 000 отчуждени родители, които са в сходно положение. Имат определени от съда режими на лични контакти с децата си, но поради безнаказаната арогантност на отчуждаващия родител, те не могат да се виждат с децата си, не могат да участват в техния живот и да ги възпитават..

От 05.03.2024 до 08.03.2024, излизам на протест- гладна стачка пред съдебната палата на бул.Витоша 2. Моля, за вашата подкрепа! Крайно време е това архаично законодателство да се промени и родителското отчуждение и неизпълнението на съдебни решения да бъдат криминализирани! Защото родителското отчуждение е най-тежката форма на емоционално и психологическо насилие над децата!!!

Ще бъда благодарна на всякаква форма на подкрепа! Споделяне, медии, присъствие, дори и за 5 мин, за да изпием по чаша чай.. ще е дъждовно и ще имам нужда от топлина и споделяне на емоцията!