„24 часа“: Мъжът на пиарката на БСП гледа овце и кози

Димитър Горов е бивш депутат и настоящ фермер

Автор: Лиляна Клисурова, „24 часа“

На пръв поглед изглежда странно бивш депутат, доскоро ходил с костюми по жълтите павета, да нахлузи гумени ботуши и да нагази в калта при животните, да се интересува повече дали са изгодни цените на сламата и дали вълната ще се изкупи.

Но Димитър Горов, който три мандата бе народен представител от БСП, не само не се чувства странно, но и говори за животните с много любов. Защото, след като напусна парламента през 2017 г., той стана фермер и днес отглежда 434 овце и 28 кози.

Димитър има опит с животните още от дете, когато помагал на баба и дядо да гледат овце, кози и крави в родното село на майка си Соколово, Ловешко. Затова и решението да има ферма дошло някак естествено. Още повече че срещнал разбиране от съпругата си – шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева.

„Няма срамна работа, не съм се замислял дори и за миг. Нещата тръгнаха малко идеалистично и от любов към животните, и от желание за бизнес”, казва той. Да, започнал без никакъв опит (завършил е счетоводство и преди да влезе в парламента, е работил в администрацията в Ловеч) и само по спомени какво са го учили за животните баба и дядо на село.

Но с упоритост и много четене днес е почти експерт.

Всъщност стартът бил със земеделие. Още като депутат имал проект за трайни насаждения в Ловешко – искал да сади орехи. Кандидатствал за общински земи, които да ползва под аренда, но му поставили условие да насади костилкови плодове. Окей, преработил плана си, но след промени в местната власт и по политически причини сделката зациклила. Стигнало се дори до съд, пред който арендният договор бил оспорен.

Делата му с общината още текат, но вече е ясно, че проектът няма да се реализира във варианта, в който е бил замислен. Сега има намерение да ползва само 250 дка земя, на която да засади над 4000 дръвчета със сливи. Вече си има и 2 трактора – голям и малък.

Покрай плановете за дръвчетата и проблемите със земята обаче се наложило да купи ферма с 231 овце. Първоначално животните му били в помещения под наем в троянско село. След това обаче си купил свои обори в ловешкото село Пресяка. Все пак е родом от този край, а и депутат от региона е бил, комуникацията с администрацията му била по-лесна, макар да се ядосва с купищата усложнения, които бюрокрацията създава за бизнеса.

Постепенно увеличил овцете си почти двойно, а отскоро гледа и кози. Всъщност случайно – трябвало да купи два овена, защото искал да обнови малко стадото, но собственикът им му предложил сделка – да му ги подари, ако купи козите.

„Те се оказаха много добри животни, а и козето сирене е много полезно – и за децата, и срещу ракови заболявания”, казва вещо Горов. А овцете гледа основно за месо. Оказало се, че да си животновъд, не е лесно. Проблемите са много, но ексдепутатът откроява два основни – реализацията на продукцията и липсата на квалифицирана работна ръка.

„Тук много биха се засмели – каква квалификация е нужна, за да пасеш овце, но няма да са прави. Човек трябва да познава животните, да „разчита” поведението им, да знае какво ядат и от какво имат нужда, за да са здрави”, обяснява Горов. През годините е имал много ядове с работниците, случвало му се е и на него сам да води стадото на паша, когато поредният овчар е избягал след заплата. Затова сега е решил да си „отгледа” кадри, като инвестира в образованието на младежи във ветеринарния техникум в Ловеч.

Другият основен проблем е реализацията на продукцията. Млякото е малко, а и се изкупува евтино. Но по-големият проблем е с вълната. Плаща по 3 лв. за остригване на овца, а търговците дават по 1-1,50 лв. на руно. Затова миналата година изхвърлили над 1 тон вълна. Отказах да я продам, защото цената е подигравка, ядосва се Горов. Искал да я подари, но никой не я пожелал, защото трябва да се чисти, пере, суши, преде. Работниците си взели по малко за чорапи и пуловери.

Успява да продаде изгодно само месото. А и породата, която гледа - средностаропланинска, е основно за агнета. Овцете са по-дребни, по-пъргави и по-издръжливи, но пък дават по-малко мляко. Такива в България има около 10 хиляди бройки. А амбицията на Горов е стадото му да стигне до 1000 глави.

За съжаление, в България агнешко се яде основно два пъти в годината – по Великден и Гергьовден. През останалото време търсенето е малко, няма други приходи освен държавната субсидия, без която животновъдството у нас ще умре, казва вече от собствен опит ексдепутатът.

За да има по-ритмични приходи през цялата година, е решил да си вземе 11 крави. Те имат по-дълъг период на доене – 10 месеца, и така ще има постъпления от мляко през по-голяма част от годината. Следващата стъпка, която планира, е да направи малка мандра. Така ще затвори цикъла и поне за семейството си ще осигурява чиста и качествена храна.

Но признава, че все по-трудно му става да се разкъсва между бизнеса и семейството.

„Най-големият си стрес изживях, когато Давид беше малък, а аз бях все още депутат, но вече имах и фермата. Един ден го попитали „Къде е баща ти?” и той посочил вратата. Това ме пречупи по отношение на децата. И след като се роди и Борис, гледам да съм при тях повече, отколкото във фермата, макар и с 1 ден”, разказва Горов.

Със съпругата му Жанет ги събира Изпълнителното бюро на БСП. През 2008 г., по време на председателството на Сергей Станишев, Горов е член на партийното ръководство и на заседанията седял точно срещу русокосата шефка на пресцентъра. Още като я видял, си казал – това е бъдещата ми съпруга. Първо излизали като приятели, но постепенно искрите пламнали. Събрали се обаче едва през 2012 г., като почти до сватбата си се крили от колегите.

През есента на същата година се оженили на крепостта Хисаря в родния му Ловеч.

В последната година и половина политиката не му липсвала, но днес признава, че носталгията и изкушението надделели. Затова се върнал в щаба на БСП в Ловеч и отново участва в политическите процеси, макар и на местна почва.