Мерки за предпазване от западнонилска треска

Указанията бяха публикувани от РЗИ-Монтана, след като бе потвърден първи случай на болестта у нас

РЗИ-Монтана публикува подробна информация за западнонилската треска и мерките, които можем да предприемем за да се предпазим от болестта. Това се случи, след като бе регистриран първи случай на западнонилска треска у нас. Жена на от Монтана е болна.

Западнонилската треска е вирусна зоонозна инфекция с природноогнищен характер и трансмисивен механизъм на предаване – чрез ухапване от комари. Разграничават се две генетично различни подгрупи щамове на вируса. Вирусите от първа подгрупа са по-разпространени и се срещат в Африка, Близкия Изток, Европа и Северна Америка и са причинители на големи епидемии. Вирусите от втората подгрупа, циркулиращи в Африка, са внесени напоследък в Европа (Унгария, Румъния, Гърция).

Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни. Хората се заразяват основно при ухапване от комар (предимно комари Culex), но е възможно възникване на инфекция и при органна трансплантация и чрез преливане на кръв, обясняват от здравната инспекция.

Инкубационният период на заболяването варира между 3 и 14 дни.

Според експертите Западно нилската треска обикновено протича леко, или умерено тежко, с грипоподобни симптоми - температура, главоболие, отпадналост, възможна е и появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални смущения. При голяма част от заразените инфекцията може да протече безсимптомно. По - тежки неврологични форми на болестта като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, предимно при хора в напреднала възраст.

Лечението на заболяването не е специфично, провежда се симптоматична терапия.

Диагнозата на западнонилска треска се поставя по епидемиологични и клинични данни („вероятен“ случай), както и лабораторно – чрез доказване на специфични антитела в периферната кръв („вероятен“ случай) или чрез вирусна изолация, молекулярни тестове и доказване на антитела в ликвора („потвърден“ случай).

Треска „Западен Нил“ е сезонно заболяване. Разпространението му зависи от биологичните особености на живия преносител - комара. За Европа, времето, през което най-често се регистрират случаи е от юли до октомври, с пик през август - септември. През последните години първите случаи на заболяването се съобщават още през месец май, а регистриране на случаи се среща и до месец декември.

Няма ваксина срещу вируса на западнонилската треска.

Най-важните превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на комарите в населените места чрез провеждане на дезинсекционни мероприятия и постоянен контрол върху тяхната ефективност.

Мерките, които всеки може да приложи, трябва да бъдат ориентирани към предпазване от ухапване от комари. Много комари са най-активни при изгрев и здрач. Хората трябва да използват репеленти, както и да са с покрити части на тялото, когато са навън (дълги ръкави и крачоли на панталони). Замрежването на врати и прозорци на домовете, както и използването на уреди и препарати за домашна дезинсекция също е добра превантивна мярка.Важно е да се намалят местата със застояла вода навън, тъй като тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, достъпна за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безразборно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; малки водоеми (локви, разливи край чешми), ако нямат стопанско значение – да се премахват чрез отточване или за засипване.