Михаил Кръстев: Не виждам стихване на инфлацията, трябва да се мисли за реалната икономика

Голямата част от българите очаква да се намерят механизми за справяне с инфлацията, както и с енергийната криза. Около половината от сънародниците ни смятат, че ще завършат годината в по-лошо финансово състояние, отколкото са я започнали. Това е притеснителна тенденция.

Прекалено много се прокарва идеята, че това са привнесени процеси и няма какво да направим. Подценява се това, което може да се свърши от българското правителство – което и да е то, от нашите експерти.

Това коментира пред БНР Михаил Кръстев. Той е един от авторите на доклада на Съвета по икономически и публични политики (УНСС), озаглавен "Устойчиво развитие на икономиката. Мерки за овладяване на инфлацията и енергийната криза".

По думите му, смекчаването на тези процеси минава през трудни решения, които носят електорален негатив.

За инфлацията например, наред с огромното парично предлагане на централните банки "заслуга" имат и рекордните фискални стимули при т.нар. социална политика. Това води до нуждата България да взема нов и нов заем – външен дълг, при все по-неизгодни условия. Стимулирането на потреблението помпа инфлацията, изтъкна Кръстев:

"Трябва да се подпомогнат най-уязвимите групи, но не всички, на калпак".

Михаил Кръстев напомни, че във времена на динамични инфлационни процеси, възрастните хора са сред най-притеснените. Индексирането на пенсиите от последните правителства обаче има и своята цена – бюджетът на НОИ за последните 3 години е нараснал с 50%. В същото време икономиката няма такъв растеж. И нужните средства могат да се набират чрез нов дълг, по-висока събираемост от страна на Приходната агенция или увеличаване на данъчната тежест.

Вдигането на данъците ще има катастрофални последици за българския бизнес и активната част от обществото, които и без това са натоварени.

В момента има редица стечения на обстоятелствата, които обуславят инфлацията, включително войната в Украйна и енергийната криза.

Според експертът в повечето предизборни платформи партиите или нямат антиинфлационни мерки, или заложените им предложения са по-скоро проинфлационни.